Весела Коледа и Честита Нова Година, приятели!

От сърце желая на всички приятели,
посетили моята скромна градина,
една по-добра и успешна 2011-а година!
Благодаря ви!
Бъдете ведри, усмихнати, позитивни и здрави.
И нека спрем да оцеляваме.
Време е да надделяваме!

Добави в Svejo

Най-кратките романи в света

И понеже идва краят на година, нормално е да се правят класации от типа "най-, най-".
В тази връзка реших да представя най-кратките романи в света (пък нали и аз публикувам роман тук:))
И така. За най-кратки романи през различни етапи от време са обявявани:

Добави в Svejo

Следваща спирка (роман). Глава 6

ШЕСТА ГЛАВА

1.

Автобусът рязко спря. Дългият стаж на пътници­те му по превозните средства не им позволи да се изтърсят дружно на пода. Всички се вкопчиха в дръ­жките на седалките, без сержант Стоянов, който до­ри не се олюля.
- Бих ви помолил, дами и господа - каза той, - да обърнете внимание на пътеуказателния знак вдясно от вас.
Ченгето направи широк жест с ръка към окъпа­ната в светлините на автобусните фарове табела. Тя бе близо два метра широка и седем-осем висока. На син фон с бели букви бяха отбелязани имена на гра­дове и разстоянията до тях. Нищо забележително, ре­ши Бърдаров. Само като се изключат непознатите имена. Той реши, че на сержанта окончателно му се е разхлопала дъската и тъкмо да отвори уста, за да подхвърли остроумна реплика, взе да загрява защо ченгето им даде зор да погледнат табелата. Ама, раз­бира се! Имената. Точно така, проклетите имена на градовете! Бърдаров изпита желанието да се плесне силно по челото.
Табелата даваше информация за разстоянието от нея до следните населени места:

Добави в Svejo

Следваща спирка (роман). Глава 5 (5-7)

5.

Възбудените викове на един от полицаите ги на­караха да излязат от “Рено”-то. Униформеният вече бързаше към тях. Подобно на оператора Илиев и той бе дал отпуска на тена си. фуражката му бе хвръкна­ла някъде по пътя.
- Няма го, гусин полковник! - смутолеви той. - Ня­ма го!
- Кой, бе? Кой го няма? Апостолов?
- Трупът, гусин полковник! Трупът е изчезнал!
- Как така изчезнал?!
Николов се втурна към къщата с такова начално ускорение, че Бен Джонсън би сънувал кошмари са­мо ако можеше да го види. Върна се обратно за поло­вината от това време и лицето му имаше вид на пуяк, чиято женска току-що го е отрязала.
- Няма го, да еба майка му! - разкрещя се той. - Няма го и туй-то! Шибаният труп е изфирясал! Духнал е до дупка!
Вучев, който до този момент се вживяваше в ро­лята на Паметника на незнайния войн - суров, тих и непоклатим, изведнъж се хвана за корема и се разс­мя гръмогласно. На очите му избиха сълзи. Николов се сепна насред тирадата си и го изгледа както би по­гледнал смахнат. После се облегна на оградата, от­метна глава назад и даде своя принос в арията. Хо­рата, наблюдаващи сцената от прозорците си, запо­чнаха да гасят лампите и да слагат пердетата, абсо­лютно убедени, че от телевизията и полицията вече нищо не става.

Добави в Svejo

Батков (По "Левски" на Вазов)

Една копродукция на Иван Вазов и Поп Кръстю*

Подуене тесно за мойта душа е.
Кога човек дойде тук да пикае,
трябва да е бил на чалгарския пир
да порка юначно, да гледа сеир.
Мойта съвест инак не говори
таз синя мъка, що нося отгоре
не ме помирява с ЦСКА,
и когато на Наско чуя гласа
ми се ще да си отхапя гъза.

Добави в Svejo

Цензурата се завръща

Ето, колеги и приятели, че нещата бавно и постепенно си идват на мястото. Диктатурата и цензурата вече заемат местата си в отечеството.
Вижте този линк -
Полицаи разпитвали арестувания репортер от в. "Галерия", какво е търсил в селото на Цветанов

Добави в Svejo

Време е Бойко и аверите му да си ходят

ОК. Решихме да се самонакажем. Пак. И, вярвам, този път стигнахме дъното на самоунижението. Досега България (като изключим свинаря Ивайло) не е управлявана от по-низш човек.
Падението е огромно. Родината е ръководена от охранител. И става все по-зле.
Рецептата е простичка - ястието, което не става отива на боклука.

Добави в Svejo

Четири брадви и едно погребение

Хю ГРАНТ*
Откакто дойде на власт новият месия Бойко Борисов страната цъфна и върза. Да, ама не! Вместо кабинетът му да започне здрава работа и да взема мерки срещу кризата, всичките му усилия се насочиха в лов на вещици, само дето не се знае кои са ловците и кои вещиците.
Ето така кризата набра скорост, натрупа сили и се стовари върху обикновения българин като Калоян Махлянов върху дребничка японка.

Добави в Svejo

Гражданинът Сакскобургготски ще върне ли имотите обратно на България?

Поетът Джагаров, г-н Борисов, любезни ми премиере, колкото и да не е актуален напоследък, има едно хубаво стихотворение за България, в което казва:
„Земя, като една човешка длан...
Но по-голяма ти не си ми нужна.“

Добави в Svejo

13 доказани стъпки към големите пари в България

Натрупване на начален капитал:
1. Трябва да се родиш се в Банкя в семейството на служител на МВР. Това помага много за равен старт.
2. Направи всичко възможно да завършиш школата в Симеоново и стани пожарникар. Ще ти трябва, за да изпълниш точка 4.
3. Влез в БКП и излез, когато това стане необходимо.

Добави в Svejo

Следваща спирка (роман). Глава 5 (1-4)

ПЕТА ГЛАВА

1.
23:47 ч., вторник, 16.08.1994г.

Полицейският „Форд“ и репортажното „Рено“ на телевизията почти се сблъскаха на една от преките преди улицата, на която се намираше къщата на Апо­столов. И двамата шофьори бяха решили да спрат на едно и също място и само бързата реакция на първия спаси застрахователните агенции от разходи по из­чукване на ламарините на автомобилите. От“форд“-а слезе полковник Николов и с бърза крачка се отпра­ви към вратата на „Рено“-то, от която вече се показ­ваше главата на Вучев.

Добави в Svejo

Айдуци (Генерал и редник)

Една копродукция на Христо Ботев, Борис Зл. Павлов и Петър Калинов

Я врътни, Бойко, буркана,
след тебе Цецо да блее
песни апашки,
айдушки,
песни за ВИС-а и СИК-а,
за Пашата страшен
айдутин,
за Костов - голата вода,
и Царо
дет’ извози народа.

Да чуе цяла Европа
по бордове и по
заменки
какви е мафиози раждала,
раждала, ражда и сега
българска майка апашка;
какви е бóрци ’рáнила,
’рáни и днеска
наш’та държавица глупава.

Ах, на мен, Бойко, додея
’се за тебе да слушам
как уж си хванал злодея,
а си всъщност до кривата круша.

Добави в Svejo

Следваща спирка (роман). Глава 4 (4-8)

4.
Сержант Стоянов спеше като заклан. Той нико­га не сънуваше.



5.

Всички часовници бяха спрели. Пръв установи това Славчо, който се изненада, че часът продължа­ва да бъде 1:25, а доколкото си спомнял точно толко­ва показвал часовникът му, когато се качили в авто­буса.
- Би трябвало да сме чули пукването на зората -обобщи той.

Добави в Svejo

Следваща спирка (роман). Глава 4 (1-3)

1.

Дискотеката както винаги беше претъпкана и при положение, че климатичната инсталация решеше да пие по едно само за пет минути, в залата неминуемо биха се задушили поне половината от присъстващи­те. Бодигардове, избирани пр принципа за гънка в мо­зъка, направена от лопата, изпиваха с очи клиенти­те, с надеждата поотупат някого. Ди-джеят се вживя­ваше в новата си програма, дансингът беше пълен с тела. На едно от сепаретата в дъното, далеч от мощ­ните децибели на колоните, седяха трима мъже с бе­ли шлифери и бомбета, нахлупени ниско над челата им. Нито един от тях не бе помислил да се раздели д атрибутите си, въпреки че скалата на термометъра бе достигнала критичната точка. Най-интересното бе, че по лицата им нямаше и следа от пот. Най-възрастни­ят от тях загаси цигарата си в пепелника, стана и из­вади изпод шлифера си рязана пушка. Вдигна я на ра­внището на очите си и стреля в стъкления глобус, раз­положен на тавана в центъра над дансинга. Глобусът падна с оглушителен трясък, но за щастие не предиз­вика наранявания сред танцуващите, които побърза­ха да се изтеглят от площадката. Музиката спря. Един от бодигардовете на дискотеката посегна към писто­лета си и получи дупка в главата. Отлетя три метра назад и със сигурност би продължил и нататък, ако стената не бе отрязала пътя му. Мъжът с шлифера се изтъпанчи насред дансинга. От двете му страни, мал­ко зад него, се строиха двамата му колеги. По всичко личеше, че здравата се забавляваха. В настъпилата тишина гласът му прозвуча нежно и небрежно.

Добави в Svejo

Следваща спирка (роман). Глава 3

1.

19:30 ч., понеделник, 15.08.1994г., кабинетът на Генералния директор на БНТ

- Дума да не става! Въобще си го избийте от гла­вата! - заяви телевизионния шеф. - Защо не пробвате с някой вестник? Те имат по-голямо доверие във ви­денията на екстрасенсите.
- Аудиторията ви е по-голяма, г-н Вучев. Дайте ми само трийсет секунди в централните новини!
- Не бих ви пуснал дори след полунощ! Та вие чувате ли се какво говорите? Виж -шефът пусна ехид­на усмивка, - ако имахте видеозапис на автобуса как изчезва в пропастта...
- Повярвайте ми в края на краищата! Знам, че звуча налудничаво...

Добави в Svejo

Следваща спирка (роман). Глава 2

1.

5:30 ч., понеделник, 15.08.1994 г., гараж „Земляне“

Ремонтната група се върна в гаража точно за да присъства на редовната сутрешна блъсканица, кога­то повечето шофьори излизаха за първия си курс. Трите кафенета бяха претъпкани, боботещите двига­тели на автобусите караха хората да се надвикват.
Тримата мъже слязоха от аварийния „Чавдар“ и се насочиха към едно от кафенетата. Изглеждаха не­доспали и раздразнени. Почти цяла вечер бяха тър­сили закъсалия „Икарус“, след като се оказа, че нито един от диспечерите, покрай които трябваше да ми­не автобуса по курса си, не го беше забелязал. Това бе причината, която накара Радо да изригне колосал­на ругатня, с която привлече погледите на няколко це­нители на този род изрази.

Добави в Svejo

Свежи продукти от щанда на Петър Калинов

Петър КАЛИНОВ

№№№
Корава примка
стяга ми врата.
Пищи
гореща
плът.
Светът
е роб
на глупостта
и училище
за
смърт.

Добави в Svejo

Софийският кмет сере само вкъщи, може да стиска

Не че й светя на женицата, Господ здраве да й дава, но г-жата Фандъкова явно е над физиологичните нужди. Благословена е тази жена - нито я е хващала диарията в неподходящ момент, нито знае какво означава пълен до пръсване мехур с урина.
Обаче, госпожо, останалите хора не сме като вас. Физиологичните нужди ни спохождат на най-неочаквани места из столичния град. И когато последний напън вече е настал, загряваме, че няма нито един свестен градски нужник, в който да облекчим своето тленно тяло.
Направете, госпожо Кмет, една разходка из поверената Ви от нас избирателите столица, и сама ще се убедите, че градските тоалетни приличат по-скоро на помещения след бомбандировка, а миризмата около тях съвсем не е като полъх на лек сутрешен бриз.

Добави в Svejo

Костов - премиер! Оле!

Екатерина МИХАЙЛОВА*

Аман! Не стига, че години наред изкарват братовчеда Костов, този славен Командир на Родината по-черен и от кюмюра, не стига, че разни кръгове около партията го слагаха зад гърба на бат’ Борисов по разни непристойни клипове, ами сега Бойко пукнат министерски пост не му даде, пък уж намерили общ език. Да не би да е бил телешки? Че и така да е, редно беше да го споделите, г-н Генерал. Срамота е!
А Иван е достоен да направи дубъл на премиерския пост. Крайно време е да му бъде даден втори шанс.
Я сравнете неговия кабинет с предните два, че и с актуалния такъв. Нима в досегашните три кабинета имаше величава фигура като тате Бакърджиев, който успя да взриви (вярно от втория път) комунистическия мавзолей.
На негово място можеше много хубав МОЛ да се спретне, ама на - не преизбрахме правилния човек за втори мандат.

Добави в Svejo

Избрани плодове от градината на моя старец

Така е трудно да се пази равновесие, когато си допуснал да лазиш сред кал...

***
С ум, разкъртил пластове печални в глухите забои на човешките несрети, с душа, разбила прътите дебели на хорските клетки, самотник в далечни предели плете стълба към небето. Припознах ли се или наистина си ти, приятелю мой сърдечен? Приятелю мой сърдечен - идвам при тебе стълба и аз да плета: когато сме двама може и да успеем.

***
Усетих вселена, в която пространството е вълшебно-ласкаво, а времето й е свободно за тръпки от камбанен звън на разлюляни орбити. Един бор от подножието на Пирина се втурна да се впие в тази магьосландска вселена. Вселената обгърна напора към съвършенството и заспа, прегърнала своите звезди. Усетих, че идва светлината на вярата, надеждата, любовта и мъдростта.

Добави в Svejo

Кой ще плаче вместо Борисов

Чък НОРИС*

Както е добре известно, въпреки широко разпространеното мнение, Америка не е демокрация, а Чъктатура.
Окрилен от този факт роден пожарникар реши, с помощта на някои медии, да превърне България в Бойкотатура и като за начало взе властта и то по най-простия начин - задигна най-безсрамно всички истини, посветени на чичко Норис. А любезният български избирател винаги се връзва на добре звучащи легенди, като например „оправянето на България за 800 дни“ и „5000 лева държавен заем за всички, които го пожелаят“.

Добави в Svejo

Намалете данъците на пушачите!

Стана безпощадно ясно - Пушачите са основният стълб на държавата. Кабинетът, начело с безстрашния пожарникар Борисов, разчита предимно на тях, за да пълни бюджета. Е, не е ли редно да се намалят данъците на Пушачите - стожерите на българската икономика? Две са основните причини за това:

Добави в Svejo

Пет необходими лекарства за болната България

Безплатни са и не са необходими нито клинична пътека, нито договор със Здравната каса:
1. Уважение. Да не се бърка с вируса "Ти мен уважаваш ли ме!?"
2. Толерантност. Да не се бърка с настинката "Да интегрираме ромите".
3. Човечност. Да не се прилага само към роднини и приятели.
4. Доблест. Предпазва от заразяване с "Бягане от отговорност".
5. Непримиримост. Да се избягва съвместна употреба с "И сам войнът и войн".

Добави в Svejo

Внимавай с думите, приятелю

Внимавай с думите,
приятелю,
внимавай.
Те дават
смисъл,
цвят
и аромат.

Добави в Svejo

Следваща спирка (роман), глава 1 (7-11)

7.

1:36 ч., понеделник, 15.08.1994г.

Сержант Стоянов бе изключително изненадан, когато автобусът спря на спирката. Той прекрасно знаеше, че по това време на денонощието няма град­ски транспорт. Винаги се връщаше пеш от дежурство и никога не бе засичал автобус. Така поддържаше фи­зическа форма, а и гледката на нощна София не бе­ше за изпускане. Да, но този път пред спирката има­ше автобус и при добро желание можеше да го хва­не.

Добави в Svejo

Следваща спирка, глава 1 (3, 4, 5, 6)

3.

23:47 ч., неделя, 14.08.1994г.
В резултат на недоброжелателен шут в бутове­те икономистът Велчев се приводни в кална студена локва, разположена натри метра вдясно от входа на мотел "Ловна среща". Съприкосновението му с под­метка на обувка за $400, се дължеше изцяло на жела­нието му да се увери собственоръчно доколко са менте циците на една от мадамите, подрусващи задници на дансинга и за беда офис-оборудването, което бе натоварено със задачата да се занимава с неприко­сновеността на млечните жлези, нямаше намерение да използва независими експерти за установяване­то на тяхната автентичност. Така Велчев бе споходен от редкия шанс да оцени достойнствата на безмотор­ното летене. С голям зор успя да се вдигне отново на крака. Отръска се от водата като куче и бръкна с два пръста във вътрешния джоб на сакото си. С радост устано­ви, че полупразният пакет "Арда" не е пострадал от всеобщото наводнение сполетяло организма му и по­стави цигара в устата си. Докуцука до личния си "ЗАЗ", отвори вратата и тежко се отпусна на седалката. Из­вади сух кибрит от жабката, драсна клечка и запали цигарата. Включи стартера. Даде на заден, размина се на косъм от удар с електрически стълб и успя да изпълзи от паркинга. Други коли по пътя не се забе­лязваха и този факт му помогна смело да навлезе в насрещното движение. Съдържанието на бутилката водка бе успяло да свърши работата си и на настоя­щия етап Велчев трудно би успял да различи майка си от влакова композиция, камо ли да гледа в коя лен­та е вкарал "ЗАЗ"-а.
След километър очите му започнаха да се зат­варят. Подпря челото си на волана и се унесе в дрям­ка.

Добави в Svejo

Следваща спирка, глава 1 (1, 2)

БЕЛЕЖКА НА АВТОРА

Събитията, описани в този роман са абсолютна истина.
Имената на героите не са променени.
Романът се посвещава на Пътника, без който градският транспорт е немислим.
На Пътника, който обстойно се запознава със съдържанието на книгата в добре претъпкан автобус и е достигнал възраст, при която не могат да го накарат да стане от седалката.

БОРИС ЗЛ. ПАВЛОВ

"Според мен хората, които цял живот се пазят да не ги прегази автобус, е най-добре да бъдат прегазени, за да не се пречкат."

Агата Кристи, "Седете циферблата"

Добави в Svejo

Съпругата

I
Трупът лежеше на три метра от ръцете си. Един плъх опитва­ше вкусът им. По стените на мазето пълзяха паяци, но те нямаха нищо общо с обезобразеното тяло. Бездомен котарак се разходи по корема на мъртвия мъж и се сви на топка между краката му. Започна да мърка.

Добави в Svejo

Избор на смърт

Когато един мъж реши да умре, избира достоен начин и стри­ктно го изпълнява. Но Т. Оуш беше хермафродит и поради това все още не знаеше към каква смърт да се насочи.
Той често се представяше за жена и изнасилваше мъжете, които имаха неблагоразумието да се качат с него в стаята му. Един от потърпевшите го даде под съд и сега Оуш прекарваше дните си в затвора. Тъй като имаше доста ефектни цици и лице на мис Свят, съдията го разпредели в женското отделение с уговорката да не мисли за долната си част. Това, обаче, не попречи на две лесбийки да се сбият за Оуш, в следствие на което едната се раздели с очите си, а другата се отърва само с отхапване на лявото зърно.

Добави в Svejo

Последна доза

Млада, хубава жена изтриваше с кисе кирта от тялото си под силните струи на душа. Гърдите й равномерно се поклащаха в такт с движението на ръцете. Деш я наблюдаваше през открехнатата врата на банята изгарящ от желание. Тя го забеляза. Намигна му и грациозно седна на пода. Вдигна краката си към тавана, разтвори ги и се усмихна. Деш приближи към нея и попита защо го прави. Жената посочи похотливо ципа на панталона му и той разбра. Извади инструмента си и го приближи към притегателния венерин хълм. Положи ръце на гърдите й, които хищно го захапаха. Деш ужасен се отдръпна назад. Заедно с него се отделиха и те. Той загуби равновесие и падна. Усети как тънки пръсти с остри нокти се впиват във врата му. С вик излетя навън.

На уличното платно валяк прегази автомобил. В колата двама вюбени тъкмо привършваха акта. Първата кръв на момичето се сля с карантиите на мъжа. Деш притича към местопроизшествието и очарован се захласна в гледката. Гражданин в сив костюм го изтръ­гна от вниманието му и го запита откъде има очарователния нашийник, който носи около врата си. Деш безцеремонно му отхапа носа и се огледа в единственото здраво стъкло на премазания автомобил. Около шията му, на равни интервали, бяха забити женски пръсти с впечатляващ маникюр. Той побърза да ги извади и ги подаде на гражданина като компенсация за безвъзратно изгубения обонятелен орган. При вида на гледката една кучка роди преждевре­менно, с което ощастливи трапезата на хората от крайните квартали, които рядко слагаха месо на масата.
Деш се добра до квартирата си. Влезе и превъртя ключа два пъти. Насочи се към банята и се приведе в приличен външен вид. После легна и заспа.

Тя беше до него. В леглото му. Играеше cu с левия му крак. Като видя, че се е събудил, му го подхвърли. Той го пое в ръцете си, помириса го и се протегна. След това хвърли крака си в кошчето за боклук. Учуди се, че не вижда кръв по леглото си. Знаеше, че е закусил с другия си крак, но не обърна особено внимание на този факт.

Малко преди да умре, съзнанието му се избистри. Последното, което видя, беше трионът, който стискаше в ръцете си. Счупена спринцовка се валяше до лявото му ухо. Малки стъкълца бяха забити в месестата му част и образуваха причудлив бляскав ореол около златната обеца. Стаята миришеше на смърт.
На сутринта събориха къщата.

Добави в Svejo

Мъртвият град

I

Когато бомбата раздроби тялото му, той все още се бръснеше. Главата му с голямо неудоволствие установи, че е потопена в помийна яма. Опита се да почеше носа си със зъби, преди да се удави. Две подивели прасета се избиха за нея, но все пак я изяде гладно куче, което доволно се оригна, изплювайки зъбите върху пожълтялата трева.
Слънцето напече и във въздуха се понесе зловонна миризма, за ужас на некрофилите, които се бяха скупчили около долната част на трупа.

Добави в Svejo

Звяр

На жадния давам чаша със пясък.
На гладния пъхам в зъбите камък.
Слепия оставям сам във гората.
На куция – чупя ръката.

Добави в Svejo

Така е то

Газим, братя, във блатата
и жадуваме разплата.
Всеки някой е предал
и за сребърник се е продал.

Добави в Svejo

Вместо

Животът - пеперуда в детски ръце е.
Крилата се късат.
Остава гъсеница грозна
да пъпли по пътища прашни.
Сгазват я. Да -
това е безкраят.

Добави в Svejo

Той пуши в девет без десет

Той пуши в девет без десет
забулен в дима на поредния преход
и болен от сто революции.

Добави в Svejo

Тик-так

Часовникът има странния навик
да реже на цифри моето аз.
Отмерва прецизно нужното време,
което продава на всеки от вас.

Добави в Svejo

Когато трябва

Когато трябва да се раждам
махам си сърцето и ума.
Те не трябват за живота
воден във калта.

Добави в Svejo