вторник, 31 август 2010 г.

Пет необходими лекарства за болната България

Безплатни са и не са необходими нито клинична пътека, нито договор със Здравната каса:
1. Уважение. Да не се бърка с вируса "Ти мен уважаваш ли ме!?"
2. Толерантност. Да не се бърка с настинката "Да интегрираме ромите".
3. Човечност. Да не се прилага само към роднини и приятели.
4. Доблест. Предпазва от заразяване с "Бягане от отговорност".
5. Непримиримост. Да се избягва съвместна употреба с "И сам войнът и войн".

Блог класация

понеделник, 30 август 2010 г.

Внимавай с думите, приятелю

Внимавай с думите,
приятелю,
внимавай.
Те дават
смисъл,
цвят
и аромат.
Блог класация

четвъртък, 26 август 2010 г.

Следваща спирка (роман), глава 1 (7-11)

7.
1:36 ч., понеделник, 15.08.1994г.

Сержант Стоянов бе изключително изненадан, когато автобусът спря на спирката. Той прекрасно знаеше, че по това време на денонощието няма град­ски транспорт. Винаги се връщаше пеш от дежурство и никога не бе засичал автобус. Така поддържаше фи­зическа форма, а и гледката на нощна София не бе­ше за изпускане. Да, но този път пред спирката има­ше автобус и при добро желание можеше да го хва­не.
Блог класация

Следваща спирка, глава 1 (3, 4, 5, 6)

3.
23:47 ч., неделя, 14.08.1994г.
В резултат на недоброжелателен шут в бутове­те икономистът Велчев се приводни в кална студена локва, разположена натри метра вдясно от входа на мотел "Ловна среща". Съприкосновението му с под­метка на обувка за $400, се дължеше изцяло на жела­нието му да се увери собственоръчно доколко са менте циците на една от мадамите, подрусващи задници на дансинга и за беда офис-оборудването, което бе натоварено със задачата да се занимава с неприко­сновеността на млечните жлези, нямаше намерение да използва независими експерти за установяване­то на тяхната автентичност. Така Велчев бе споходен от редкия шанс да оцени достойнствата на безмотор­ното летене. С голям зор успя да се вдигне отново на крака. Отръска се от водата като куче и бръкна с два пръста във вътрешния джоб на сакото си. С радост устано­ви, че полупразният пакет "Арда" не е пострадал от всеобщото наводнение сполетяло организма му и по­стави цигара в устата си. Докуцука до личния си "ЗАЗ", отвори вратата и тежко се отпусна на седалката. Из­вади сух кибрит от жабката, драсна клечка и запали цигарата. Включи стартера. Даде на заден, размина се на косъм от удар с електрически стълб и успя да изпълзи от паркинга. Други коли по пътя не се забе­лязваха и този факт му помогна смело да навлезе в насрещното движение. Съдържанието на бутилката водка бе успяло да свърши работата си и на настоя­щия етап Велчев трудно би успял да различи майка си от влакова композиция, камо ли да гледа в коя лен­та е вкарал "ЗАЗ"-а.
След километър очите му започнаха да се зат­варят. Подпря челото си на волана и се унесе в дрям­ка.

Блог класация

сряда, 25 август 2010 г.

Следваща спирка, глава 1 (1, 2)

БЕЛЕЖКА НА АВТОРА

Събитията, описани в този роман са абсолютна истина.
Имената на героите не са променени.
Романът се посвещава на Пътника, без който градският транспорт е немислим.
На Пътника, който обстойно се запознава със съдържанието на книгата в добре претъпкан автобус и е достигнал възраст, при която не могат да го накарат да стане от седалката.
БОРИС ЗЛ. ПАВЛОВ



"Според мен хората, които цял живот се пазят да не ги прегази автобус, е най-добре да бъдат прегазени, за да не се пречкат."
Агата Кристи, "Седете циферблата"

Блог класация

понеделник, 23 август 2010 г.

Съпругата

I
Трупът лежеше на три метра от ръцете си. Един плъх опитва­ше вкусът им. По стените на мазето пълзяха паяци, но те нямаха нищо общо с обезобразеното тяло. Бездомен котарак се разходи по корема на мъртвия мъж и се сви на топка между краката му. Започна да мърка.

Блог класация

неделя, 22 август 2010 г.

Избор на смърт

Когато един мъж реши да умре, избира достоен начин и стри­ктно го изпълнява. Но Т. Оуш беше хермафродит и поради това все още не знаеше към каква смърт да се насочи.
Той често се представяше за жена и изнасилваше мъжете, които имаха неблагоразумието да се качат с него в стаята му. Един от потърпевшите го даде под съд и сега Оуш прекарваше дните си в затвора. Тъй като имаше доста ефектни цици и лице на мис Свят, съдията го разпредели в женското отделение с уговорката да не мисли за долната си част. Това, обаче, не попречи на две лесбийки да се сбият за Оуш, в следствие на което едната се раздели с очите си, а другата се отърва само с отхапване на лявото зърно.

Блог класация

събота, 21 август 2010 г.

Последна доза

Млада, хубава жена изтриваше с кисе кирта от тялото си под силните струи на душа. Гърдите й равномерно се поклащаха в такт с движението на ръцете. Деш я наблюдаваше през открехнатата врата на банята изгарящ от желание. Тя го забеляза. Намигна му и грациозно седна на пода. Вдигна краката си към тавана, разтвори ги и се усмихна. Деш приближи към нея и попита защо го прави. Жената посочи похотливо ципа на панталона му и той разбра. Извади инструмента си и го приближи към притегателния венерин хълм. Положи ръце на гърдите й, които хищно го захапаха. Деш ужасен се отдръпна назад. Заедно с него се отделиха и те. Той загуби равновесие и падна. Усети как тънки пръсти с остри нокти се впиват във врата му. С вик излетя навън.

На уличното платно валяк прегази автомобил. В колата двама вюбени тъкмо привършваха акта. Първата кръв на момичето се сля с карантиите на мъжа. Деш притича към местопроизшествието и очарован се захласна в гледката. Гражданин в сив костюм го изтръ­гна от вниманието му и го запита откъде има очарователния нашийник, който носи около врата си. Деш безцеремонно му отхапа носа и се огледа в единственото здраво стъкло на премазания автомобил. Около шията му, на равни интервали, бяха забити женски пръсти с впечатляващ маникюр. Той побърза да ги извади и ги подаде на гражданина като компенсация за безвъзратно изгубения обонятелен орган. При вида на гледката една кучка роди преждевре­менно, с което ощастливи трапезата на хората от крайните квартали, които рядко слагаха месо на масата.
Деш се добра до квартирата си. Влезе и превъртя ключа два пъти. Насочи се към банята и се приведе в приличен външен вид. После легна и заспа.

Тя беше до него. В леглото му. Играеше cu с левия му крак. Като видя, че се е събудил, му го подхвърли. Той го пое в ръцете си, помириса го и се протегна. След това хвърли крака си в кошчето за боклук. Учуди се, че не вижда кръв по леглото си. Знаеше, че е закусил с другия си крак, но не обърна особено внимание на този факт.

Малко преди да умре, съзнанието му се избистри. Последното, което видя, беше трионът, който стискаше в ръцете си. Счупена спринцовка се валяше до лявото му ухо. Малки стъкълца бяха забити в месестата му част и образуваха причудлив бляскав ореол около златната обеца. Стаята миришеше на смърт.
На сутринта събориха къщата.
Блог класация

Мъртвият град

I
Когато бомбата раздроби тялото му, той все още се бръснеше. Главата му с голямо неудоволствие установи, че е потопена в помийна яма. Опита се да почеше носа си със зъби, преди да се удави. Две подивели прасета се избиха за нея, но все пак я изяде гладно куче, което доволно се оригна, изплювайки зъбите върху пожълтялата трева.
Слънцето напече и във въздуха се понесе зловонна миризма, за ужас на некрофилите, които се бяха скупчили около долната част на трупа.

Блог класация