събота, 21 август 2010 г.

Мъртвият град

I
Когато бомбата раздроби тялото му, той все още се бръснеше. Главата му с голямо неудоволствие установи, че е потопена в помийна яма. Опита се да почеше носа си със зъби, преди да се удави. Две подивели прасета се избиха за нея, но все пак я изяде гладно куче, което доволно се оригна, изплювайки зъбите върху пожълтялата трева.
Слънцето напече и във въздуха се понесе зловонна миризма, за ужас на некрофилите, които се бяха скупчили около долната част на трупа.


Танковете с наслаждение размазваха тежко ранените войници под свирепия поглед на едноок генерал. Преди три дни Ким, полевата проститутка, беше забила палеца на крака си в дясното му око, докато генералът се опитвал да осъществи орален акт. За наказа­ние той я скалпира по всички възможни места и сега носеше космите й около колана си. Без друго генералът изпитваше ужас при вида на прекалено окосмени венерини хълмове.

II
Градът не се чувстваше доволен от военната интервенция. Затова с дива злоба събаряше сградите си върху главите на войници­те и замечтано слушаше воя на предсмъртните им агонии.
Журналистът Бъс обикаляше по три пъти дневно висшите военни чинове и неизменно им задаваше въпроси свързани с честота­та на половите им сношения седмично, за да попълни светската хроника на вестника си.
Един младши сержант бе постигнал тридесет и пет акта и няколко завистливи импотентни полковници го скопиха. Това не попречи на сержанта да използва за целите си дръжка от метла, завързана около кръста му. Естествено той застреля полковници­те. Напълно логично.
По идея на главнокомандващия група генерали организираха купон c весело стрелбище. Няколко привилегировани членове на съпротивата бяха овързани около млади фиданки в двора на местния милионер. Пред тях монтираха леки картечници и гостите на купона опитаха късмета си, стреляйки по живите мишени. Журна­листът Бъс успя с един откос да пререже на две части една от жертВите и под всеобщите радостни възгласи и бурни овации изпи на екс получената награда от триста грама добро уиски. За да не скучаят, жените на военните, запълваха с бутилки всички възможни дупки на пленничките.
Към края на този весел ден един ефрейтор се прояви като пацифист и бе удавен във външната тоалетна пред погледите на два полка. На войниците бе обяснено, че който желае да се покаже алтруист, ще последва участта му.

III
През нощта едноокият генерал бе размазан по погрешка от собствения си “Джип”. Погребаха го във вид на пюре с медали, като no-запазените части бяха отделени за десерт на любимото му куче, защото то не понасяше пюрето.
Врагът нападна рано сутринта и успя да превземе тоалетна­та. След ожесточени престрелки на обяд, тя беше възвърната и заловените противникови бойци бяха принудени да правят компания на злополучния ефрейтор. За своя изненада журналистът Бъс също бе включен в това число. Той успя да се измъкне и избяга с тежък бомбардировач, но тъй като не умееше да го кара, се приземи с ужасен грохот върху полевия публичен дом. Секторът на лесбийките бе напълно унищожен и пет възмутени генералски жени подадоха жалба срещу журналиста във военния съд, който с пълно единодушие го осъди на смърт чрез обесване. Но тъй като едно стъкло от самолета бе прерязало с финес и лекота врата на Бъс, се наложи хирурзите да пришият главата към тялото му. След това присъда­та бе приведена в изпълнение.

IV
Двете войски бяха настанени в срещуположни квартали на града. По взаимно споразумение отделни техни части се срещаха на футболния стадион под възгласите на началниците си редниците се изкормваха един друг. След завършването на последната битка санитарите прибра­ха труповете u след кратки пазарлъци с готвачите на армиите продаваха месото и карантията.
За обяд войниците получиха вкусна шкембе чорба.

V
Редник Отр А. Во се разхождаше безцелно из утихналите улици. Масивна къща във викториански стил привлече вниманието му. Той разби вратата и влезе в нея. Попадна 8 обширен хол. Радиото, инсталирано върху дървен шкаф, му направи силно впечатление. Во го взе оттам и го положи на сребърна маса. Естествено среброто беше имитация. Редникът знаеше много добре това и все пак отчупи голям къс от масата. Уверен бе, че ще успее да излъже някое момиче и ще прекара няколко щастливи часа с него. От два дни се занимава­ше само с прасета, а не беше содомист по природа.
Отново насочи поглед към радиото. Включи го и започна да търси станции.
Шлифованият глас на говорителя обяви нула часа. Градът злобно се усмихна и започна бавно да потъва в такт със звучащия от радиото химн. Подът неочаквано се разтвори и хищно захапа войни­ка през корема. Во се опита да се задържи за масата. Тя се разпадна окончателно и радиото падна. Чу се лек пукот и гръмна ужасяваща музика. Кабелът се заизвива около шията на войника. Мокър език започна да облизва неговия. Зъби захапаха гръкляна му. Той не усети болка.

VI
Полето започна да бълва гъста червена течност. Тя покри останките на разрушения град. Над всичко остана да стърчи само златния кръст на църквата.
Червеното море закипя. Изпаренията се превърнаха в голям облак, който поет от вятъра, се отправи към следващия град.
Блог класация

Няма коментари:

Публикуване на коментар