Весела Коледа и Честита Нова Година, приятели!

От сърце желая на всички приятели,
посетили моята скромна градина,
една по-добра и успешна 2011-а година!
Благодаря ви!
Бъдете ведри, усмихнати, позитивни и здрави.
И нека спрем да оцеляваме.
Време е да надделяваме!

Добави в Svejo

Най-кратките романи в света

И понеже идва краят на година, нормално е да се правят класации от типа "най-, най-".
В тази връзка реших да представя най-кратките романи в света (пък нали и аз публикувам роман тук:))
И така. За най-кратки романи през различни етапи от време са обявявани:

Добави в Svejo

Следваща спирка (роман). Глава 6

ШЕСТА ГЛАВА

1.

Автобусът рязко спря. Дългият стаж на пътници­те му по превозните средства не им позволи да се изтърсят дружно на пода. Всички се вкопчиха в дръ­жките на седалките, без сержант Стоянов, който до­ри не се олюля.
- Бих ви помолил, дами и господа - каза той, - да обърнете внимание на пътеуказателния знак вдясно от вас.
Ченгето направи широк жест с ръка към окъпа­ната в светлините на автобусните фарове табела. Тя бе близо два метра широка и седем-осем висока. На син фон с бели букви бяха отбелязани имена на гра­дове и разстоянията до тях. Нищо забележително, ре­ши Бърдаров. Само като се изключат непознатите имена. Той реши, че на сержанта окончателно му се е разхлопала дъската и тъкмо да отвори уста, за да подхвърли остроумна реплика, взе да загрява защо ченгето им даде зор да погледнат табелата. Ама, раз­бира се! Имената. Точно така, проклетите имена на градовете! Бърдаров изпита желанието да се плесне силно по челото.
Табелата даваше информация за разстоянието от нея до следните населени места:

Добави в Svejo

Следваща спирка (роман). Глава 5 (5-7)

5.

Възбудените викове на един от полицаите ги на­караха да излязат от “Рено”-то. Униформеният вече бързаше към тях. Подобно на оператора Илиев и той бе дал отпуска на тена си. фуражката му бе хвръкна­ла някъде по пътя.
- Няма го, гусин полковник! - смутолеви той. - Ня­ма го!
- Кой, бе? Кой го няма? Апостолов?
- Трупът, гусин полковник! Трупът е изчезнал!
- Как така изчезнал?!
Николов се втурна към къщата с такова начално ускорение, че Бен Джонсън би сънувал кошмари са­мо ако можеше да го види. Върна се обратно за поло­вината от това време и лицето му имаше вид на пуяк, чиято женска току-що го е отрязала.
- Няма го, да еба майка му! - разкрещя се той. - Няма го и туй-то! Шибаният труп е изфирясал! Духнал е до дупка!
Вучев, който до този момент се вживяваше в ро­лята на Паметника на незнайния войн - суров, тих и непоклатим, изведнъж се хвана за корема и се разс­мя гръмогласно. На очите му избиха сълзи. Николов се сепна насред тирадата си и го изгледа както би по­гледнал смахнат. После се облегна на оградата, от­метна глава назад и даде своя принос в арията. Хо­рата, наблюдаващи сцената от прозорците си, запо­чнаха да гасят лампите и да слагат пердетата, абсо­лютно убедени, че от телевизията и полицията вече нищо не става.

Добави в Svejo