петък, 2 март 2012 г.

Блогът на смъртта: "Време за действие", Глава 16


Написано от shtepselinka на Пет, 16/09/2005 - 19:59.

Борис заспа. Винаги, когато беше в Щепселинка, си позволяваше това удоволствие - да се наспи спокоен и трезвен - манекенката не търпеше алкохол и цигари в апартамента си. Сега обаче, докато той спеше, тя се беше излегнала на един фотьойл и бавно и продължително с треперещи устни си дърпаше от една от пурите на Борис. На скута си беше сложила лаптопа и погледът й бе зареян в него без въобще да го вижда. На екранчето се мъдреше Борис как влиза в „Севън Дейс”, очиства шефа й, оправя секретарката и след това очиства и нея и тези няколко кадъра се повтаряха непрекъснато.



Щепселинка не бе включвала компютъра от доста отдавна и сега шокирана седеше и асимилираше фактите. След като пурата изгасна за пореден път, тя отново я разпали, дърпайки и издишайки бързо в самата пура, докато краят й не почервеня напълно. След това отново всмука жадно тежкия сладникав дим и се загледа в Борис. Косата му беше вече изсъхнала и падаше меко покрай лицето му. Остро оформените му скули издаваха твърдата му решителност, която успяваше до този момент да го кара да се бори със западащата среда. Но ето, че пак беше затънал…

**********
Когато се събуди, Творецът потърси с ръка тялото й и разочарован се унесе пак. След малко обаче се сепна, стана и се огледа, но нея я нямаше. На снощното бюро обаче стоеше лаптопът, все още включен и все още повтарящ кадрите от убийствата.До него имаше няколко фаса и една недопушена пура…

**********
На охраната започна да му харесва той да е на смяна, когато идваше това момиче. Трябваше да пребърка всичко, което носи, както и да я опипа най-обстойно с уредчето дали не носи нещо опасно. А на нея определено имаше какво да й се опипва, така че той се престараваше в желанието да изпълни задълженията си всеки път, когато тя се появеше. След това гледаше дългите бедра, докато не се изгубеха в коридора. После пък цял ден се представяше движенията й на забавен каданс като по филмите и как тя всъщност търси него и как му се усмихва… Дааа, та и сега като я забеляза веднага изправи очаквателно уредчето. Остана обаче много разочарован, когато 20 минути след това се събуди на земята без да помни дали я е препипал или не. Кое беше по-лошо – това или фактът, че го уволниха заради електрошок от миналия век…

**********
Когато Щепселинка влетя през вратата на края на дългия коридор, прибирайки зашеметителя в чантичката си, човекът вътре вече сипваше алкохол във втората чаша и й я подаде. С рязко движение тя събори чашата от ръката му и задъхана го погледна. Той се усмихна презрително и седна в един люлеещ се стол до холограмния триметров аквариум по средата на огромния кабинет. Двамата се намираха в нещо, което приличаше по-скоро на зала, отколкото на стая и чиито стени бяха перфектно изолирани от всичко, за което можеше да се сети човек. Вътре се носеше тежката миризма на Олд Спайс и светлината беше много слаба.
Щепселинка се овладя и сега излъчваше повече гняв и ненавист, отколкото безпомощност. Тя вдигна глава и за да спечели време да успокои гласа си, се приближи. Застана съвсем близо до човека в стола и процеди бавно и ниско през зъби:
- Обеща да не го намесваш!
Мъжът продължи да се усмихва и бавно отпи от чашата си.
- Той сам се намеси, пухче.
Той говореше много ниско и много бавно. Щепселинка усещаше интонацията му направо в гръдния си кош и едва се сдържаше да не скочи върху него и да почне да го налага с юмруци. Единственото, което я спираше беше отвратителният смях, който щеше да последва и безсмислието на всичките й усилия.
- Обеща ми, че ако изпълнявам всичко по план, ще ни измъкнеш!
- Той е плъх, пухче, плъховете не се опитомяват. Рано или късно се връщат в канала.
- Какво искаш?
- Това е моето пухче. Имаш още една задача.
- Откъде да знам, че ако я изпълня, ще го оставиш на мира?
Видимо доволен от себе си, мъжът пак отпи от чашата.
- Не знаеш, пухче.
Сега презрителната усмивка се появи и на лицето на Щепселинка:
- Тогава нищо не губя, нали?
Тя се обърна и тръгна към вратата. С две крачки мъжът я беше настигнал и я беше хванал в гръб за гърлото. Той повдигна бавно косата й и приближи лицето си до врата й. Тя се опита да се измъкне, но не можеше да помръдне в силните му ръце. Само предизвика смеха му. Мъжът отпусна хватката на врата й и сложи едната си ръка на стегнатия корем . С дясната погали шията й и я приплъзна към повдигнатото деколте . Щепселинка започна да пищи и да рита. Напълно невъзмутим той прокара лявата си ръка по корема й и я вкара в тесния панталон. Тук вече манекенката подивя, започна да го удря с лакти и да крещи неистово. Мъжът отново се изсмя и я пусна. Взе си чашата и седна на стола.
- Слушай внимателно, пухче…

************

На другия край на света, заобиколен от едрогърди мулатки по прашки и от много празни чаши с разноцветни чадърчета, изтегнат на един шезлонг, единствено по венец от цветя на врата си, лежеше още един мъж, който се опитваше да се отърве от миналото.
Раздразнен, че едно малко негърче (само едно) го прекъсна от занимателната му ангажираност да проверява ластиците на всички прашки с език, той се загледа опулено и невярващо в това, което то беше донесло. Най-накрая на 20-тото подбутване от страна на негърчето за бакшиш, голият мъж излезе от вцепенението си. Той набърза ръка разбута гърдите около себе си, грабна грубо опакования пакет и боксерките си и се отправи към тръстиковото си имение. По пътя хвърли венеца от цветя по още тичащото след него негърче и след няколко падания успя да се обуе. Това му помогна да изтрезнее още по-бързо, но за всеки случай, когато влезе в къщата и постави пакета внимателно на леглото, отиде да си вземе една биричка. На пакета с маркер беше написано Г-дин Аурин.
Никой не знаеше къде е. Как по дяволите са го открили. Дали е бомба? М! Никой уважаващ себе си убиец не се занимаваше вече с бомби ( е освен оня идиот Веселин, ама той го правеше за кеф и разнообразие, а и те си бяха изчистили сметките отдавна).
Не можеше да не го отвори.
М! Лаптоп! Отвори го, а на екранчето автоматично се показа пощенската кутия с едно непрочетено съобщение. Без да се задълбочава във надписа blog.death и в „автоматичната уведомителна система”, Аурин кликна на посочения линк. Сайтът, който се показа, първо го озадачи, след това го шокира и накрая го уплаши. Той заряза лаптопът включен на леглото и тръгна да търси някакъв сигурен начин за комуникация.
През това време на лаптопа се повтаряше един и същи запис, на който човек, облечен целият в черно и с маска на лицето, убива друг, а над него течеше с големи червени букви на черен фон заглавието: „ Шефът на „реизгрялата” фирма за тютюневи изделия в САЩ Филип Морис убит. Уликите сочат, че извършителят е безследно изчезналият гангстер Аурин” …
Блог класация

2 коментара:

  1. много интересен блог, продължавайте да постирате и да споделяте с всички нас тук, поздрави и до скоро

    ОтговорИзтриване