вторник, 16 април 2013 г.

Програма на Глас Народен - Здравеопазване

Като цяло проблемите, свързани със системата на здравеопазването са толкова много и на всички нива, че нито една политическа сила не желае на практика да въведе ред, защото би платила твърде голяма политическа цена. Хаосът на всички нива в здравеопазването е предизвикан не толкова от незнание и липса на компетентност, колкото от зла воля и поставяне на личния интерес над обществения. Oсновните проблеми:
  1. Цялостно недофинансиране на системата.
  2. Лошо управление дори на оскъдния финансов ресурс, постъпил в системата на здравеопазването.
  3. Непрозрачност на всички нива, което води до липса на обществен и граждански контрол в тази сфера
  4. Системата на практика е структурирана така, че да работи за лобистки, партийни и частни интереси, а не в интерес на пациентите, което би трябвало да е основния приоритет.
1. Цялостно недофинансиране на системата
България е една от страните в Европа с най-лоша демографска структура на населението. Има отрицателен естествен прираст, високо ниво на емиграция, предимно на младото население и силно небалансирана възрастова структура на населението с голям процент на застаряващи хора. По официални данни от сайтът на ЦРУ, възрастовата пирамида изглежда така:
piramida
Това означава логично и предвидимо, че сравнителните разходи за здраве на страна като България ще бъдат по-високи от тези на други страни с по-добра възрастова структура на населението (поради наличието в България на повече стари и хронично болни хора). Въпреки това бюджетът за здравеопазване в България е един от най-ниските в Европа. В Бюджет 2013 са заложени 4,1% от Брутния Вътрешен Продукт за здравеопазване. За сравнение Германия например отделя 10,5%.
Извод: стратегически политическите ръководители на България не залагат здравеопазването като приоритет, което е или груба грешка, или съзнателно действие, което може да се определи с думата „геноцид“.

2. Лошо управление дори на оскъдния финансов ресурс, постъпил в системата на здравеопазването
  • Събраните целево само за здравеопазване пари под формата на резерв на Здравната каса в размер на 1,6 млрд. лв. бяха неправомерно иззети от правителството на ГЕРБ през 2012 г. и използвани неясно за какво и как
  • Над един милион граждани не запалщат своите здравно – осигурителни вноски. Това са пари, които не постъпват в бюджета на НЗОК. Държавата в лицето на Финансово министерство и данъчна администрация не прави нищо на практика, за да събере тези вноски
  • Необмислено и неподготвено законово прехвърляне на заплащането на скъпоструващи лекарства (напр. онкологични) по време на управлението на ГЕРБ от МЗ (Министерство на здравеопазването) към НЗОК (Национална Здравно-осигурителна каса) доведе до това, че много лекарства, плащани по по-ниски цени от МЗ, бяха заплатени по много по-високи цени от НЗОК. (поводът, по който си отиде зам.-министър Гергана Павлова).
  • По една или друга причина държавата не внася здравните вноски на деца, безработни, военни и държавни служители в бюджета на НЗОК, с което ощетява Касата и я поставя на колене. (обществена тайна)
  • Регулацията в областта на лекарствената политика води на практика до това, че българските граждани заплащат сами най-висока част от лекарствата си, в сравнение с всички европейски страни. На практика – гражданите на най-бедната държава доплащат най-много за лекарства (справка: Одит на Сметната палата от октомври 2012)

3. Непрозрачност на всички нива, което води до липса на обществен и граждански контрол в тази сфера
Основен проблем не само в здравеопазването – управляващите не обясняват мотивите и причините за всички решения, които вземат. Липсва обществен дебат и консенсус по всички обществено-важни въпроси. Така е и в здравеопазването.
  • Почти всички решения в здравеопазването се взимат на тъмно, няма контрол върху това кой, защо и как взима решения. Пример: в официалния сайт на НЗОК никъде не може да се намери каква е структурата на НЗОК, кои са имената на ръководителите на различните отдели, кой взима решенията, кой за какво отговаря. Друг пример: Комисия по цени и реимбурсиране (която определя цените и нивата на реимбурсация на всички регистрирани в България лекарства има Председател, който няма официално приемно време, не се среща с граждани или заинтересовани страни (фармацевтични компании, пациентски организации) и по никакъв начин не може да бъде контролиран от гражданското общество.
  • Това води до липса на персонална отговорност и до лесно и безотговорно вземане на решения в ущърб на обществения интерес

4. Системата на практика е структурирана така, че да работи за лобистки, партийни и частни интереси, а не в интерес на пациентите, което би трябвало да е основния приоритет.
  • Всички гореизброени фактори са причина, която води до навлизането на монополи, лобистки и частни интереси в здравеопазването.
  • Такива са: фармацевтичните компании, партийните централи, дистрибуторите на лекарства
  • Всички гореизброени проблеми са резултат на съзнателно взети решения или бездействие, което е резултат на интерес, а не на липса на компетентност.

Непосредствени стъки за подобряване на състоянието на здравната система:
Има няколко прости неща, които могат да дадат явен резултат, който може да бъде усетен от гражданите. Някои от тях са:
  1. Увеличаване на процента за здравеопазване от БВП- признаване на здравеопазването като стратегически приоритет
  2. Административно налагане на основен принцип на прозрачност в сферата на здравеопазването – публикуване на всички важни решения – с персонални имена, дати, документи, договори – особено в НЗОК и МЗ
  3. Намаляване на ДДС върху лекарствата – в повечето европейски страни това е факт, за разлика от България – ще доведе до директно поевтиняване на лекарствата за пациента
  4. Въвеждане на правила за изписване на лекарства по INN (генерично име) и улесняване на достъпа на генерични лекарства на пазара – ще намали разходите за лекарства
  5. Създаване на ефективна система за събиране на здравните вноски от гражданите
  6. Промяна на законите така, че военни и държавна администрация да заплащат сами своите здравни вноски
  7. Въвеждане на ефективно допълнително здравно осигуряване. НЗОК да покрива само общ задължителен пакет от услуги за всички граждани, а всички допълнително да се осигуряват в частни здравни фондове съобразно с възможностите си и желанието да ползуват здравна помощ
  8. Връщане на института „фелдшер“ (или парамедик) – с изграждане на национална мрежа за бърз достъп на гражданите до спешна помощ
  9. Създаване на единна електронна система (база данни) с ефективна връзка между всички институции – НЗОК, МЗ, болници, здравно-осигурителни дружества

 Източник:http://www.glasnaroden.bg

Блог класация

Няма коментари:

Публикуване на коментар