Написано от shtepselinka на Сряда, 14/09/2005 - 12:42.
- Какво по дяволите става?
Защо всички са се изпокрили? И какво мамка му, търси Аниспин, та се среща с
тези отрепки! Сигурно имат някаква информация.
- Шефее, ами що не вземем да
опандизим Лиричето, а? Нали има стихотворение на плочка там при взрива?
- Защото първо плочката е
златна, а Веселин няма общо с нищо благородно и второ, защото никога не би си
позволил да навреди на Ани, а тя е била в непосредствена близост…а защо,
мътните ме взели, ти давам…Някой изобщо пита ли те какво мислиш, я изчезвай
оттука! Изпарявай се! Глух ли си?
Главният секретар на
министерството на вътрешните работи продължаваше да крачи и да разсъждава на
глас още дълго време след като поредният му служител напусна кабинета.
ГеоргеАта се стараеше да се държи нормално последните няколко дни, но някак не
му се отдаваше. Колегите му за първи път го видяха с омачкано сако, брадясал и
толкова нервен. Този път той наистина беше безсилен и подчинените му, въпреки,
че го уважаваха, дълбоко в себе си изпитваха особено злорадство над неговите
безуспешни усилия да разнищи историите около взрива в АНИСПИН Корпорейшън,
както и активирането на блога на смъртта, каквото и да значи това.
