вторник, 26 октомври 2010 г.

Цензурата се завръща

Ето, колеги и приятели, че нещата бавно и постепенно си идват на мястото. Диктатурата и цензурата вече заемат местата си в отечеството.
Вижте този линк -
Полицаи разпитвали арестувания репортер от в. "Галерия", какво е търсил в селото на Цветанов
Блог класация

неделя, 24 октомври 2010 г.

Време е Бойко и аверите му да си ходят

ОК. Решихме да се самонакажем. Пак. И, вярвам, този път стигнахме дъното на самоунижението. Досега България (като изключим свинаря Ивайло) не е управлявана от по-низш човек.
Падението е огромно. Родината е ръководена от охранител. И става все по-зле.
Рецептата е простичка - ястието, което не става отива на боклука.

Блог класация

Четири брадви и едно погребение

Хю ГРАНТ*
Откакто дойде на власт новият месия Бойко Борисов страната цъфна и върза. Да, ама не! Вместо кабинетът му да започне здрава работа и да взема мерки срещу кризата, всичките му усилия се насочиха в лов на вещици, само дето не се знае кои са ловците и кои вещиците.
Ето така кризата набра скорост, натрупа сили и се стовари върху обикновения българин като Калоян Махлянов върху дребничка японка.

Блог класация

Гражданинът Сакскобургготски ще върне ли имотите обратно на България?

Поетът Джагаров, г-н Борисов, любезни ми премиере, колкото и да не е актуален напоследък, има едно хубаво стихотворение за България, в което казва:
„Земя, като една човешка длан...
Но по-голяма ти не си ми нужна.“

Блог класация

събота, 23 октомври 2010 г.

13 доказани стъпки към големите пари в България

Натрупване на начален капитал:
1. Трябва да се родиш се в Банкя в семейството на служител на МВР. Това помага много за равен старт.
2. Направи всичко възможно да завършиш школата в Симеоново и стани пожарникар. Ще ти трябва, за да изпълниш точка 4.
3. Влез в БКП и излез, когато това стане необходимо.

Блог класация

петък, 22 октомври 2010 г.

Следваща спирка (роман). Глава 5 (1-4)

ПЕТА ГЛАВА

1.
23:47 ч., вторник, 16.08.1994г.

Полицейският „Форд“ и репортажното „Рено“ на телевизията почти се сблъскаха на една от преките преди улицата, на която се намираше къщата на Апо­столов. И двамата шофьори бяха решили да спрат на едно и също място и само бързата реакция на първия спаси застрахователните агенции от разходи по из­чукване на ламарините на автомобилите. От“форд“-а слезе полковник Николов и с бърза крачка се отпра­ви към вратата на „Рено“-то, от която вече се показ­ваше главата на Вучев.

Блог класация

понеделник, 18 октомври 2010 г.

Айдуци (Генерал и редник)

Една копродукция на Христо Ботев, Борис Зл. Павлов и Петър Калинов

Я врътни, Бойко, буркана,
след тебе Цецо да блее
песни апашки,
айдушки,
песни за ВИС-а и СИК-а,
за Пашата страшен
айдутин,
за Костов - голата вода,
и Царо
дет’ извози народа.

Да чуе цяла Европа
по бордове и по
заменки
какви е мафиози раждала,
раждала, ражда и сега
българска майка апашка;
какви е бóрци ’рáнила,
’рáни и днеска
наш’та държавица глупава.

Ах, на мен, Бойко, додея
’се за тебе да слушам
как уж си хванал злодея,
а си всъщност до кривата круша.

Блог класация

Следваща спирка (роман). Глава 4 (4-8)

4.
Сержант Стоянов спеше като заклан. Той нико­га не сънуваше.



5.

Всички часовници бяха спрели. Пръв установи това Славчо, който се изненада, че часът продължа­ва да бъде 1:25, а доколкото си спомнял точно толко­ва показвал часовникът му, когато се качили в авто­буса.
- Би трябвало да сме чули пукването на зората -обобщи той.

Блог класация

сряда, 13 октомври 2010 г.

Следваща спирка (роман). Глава 4 (1-3)

1.

Дискотеката както винаги беше претъпкана и при положение, че климатичната инсталация решеше да пие по едно само за пет минути, в залата неминуемо биха се задушили поне половината от присъстващи­те. Бодигардове, избирани пр принципа за гънка в мо­зъка, направена от лопата, изпиваха с очи клиенти­те, с надеждата поотупат някого. Ди-джеят се вживя­ваше в новата си програма, дансингът беше пълен с тела. На едно от сепаретата в дъното, далеч от мощ­ните децибели на колоните, седяха трима мъже с бе­ли шлифери и бомбета, нахлупени ниско над челата им. Нито един от тях не бе помислил да се раздели д атрибутите си, въпреки че скалата на термометъра бе достигнала критичната точка. Най-интересното бе, че по лицата им нямаше и следа от пот. Най-възрастни­ят от тях загаси цигарата си в пепелника, стана и из­вади изпод шлифера си рязана пушка. Вдигна я на ра­внището на очите си и стреля в стъкления глобус, раз­положен на тавана в центъра над дансинга. Глобусът падна с оглушителен трясък, но за щастие не предиз­вика наранявания сред танцуващите, които побърза­ха да се изтеглят от площадката. Музиката спря. Един от бодигардовете на дискотеката посегна към писто­лета си и получи дупка в главата. Отлетя три метра назад и със сигурност би продължил и нататък, ако стената не бе отрязала пътя му. Мъжът с шлифера се изтъпанчи насред дансинга. От двете му страни, мал­ко зад него, се строиха двамата му колеги. По всичко личеше, че здравата се забавляваха. В настъпилата тишина гласът му прозвуча нежно и небрежно.

Блог класация

сряда, 6 октомври 2010 г.

Следваща спирка (роман). Глава 3

1.
19:30 ч., понеделник, 15.08.1994г., кабинетът на Генералния директор на БНТ

- Дума да не става! Въобще си го избийте от гла­вата! - заяви телевизионния шеф. - Защо не пробвате с някой вестник? Те имат по-голямо доверие във ви­денията на екстрасенсите.
- Аудиторията ви е по-голяма, г-н Вучев. Дайте ми само трийсет секунди в централните новини!
- Не бих ви пуснал дори след полунощ! Та вие чувате ли се какво говорите? Виж -шефът пусна ехид­на усмивка, - ако имахте видеозапис на автобуса как изчезва в пропастта...
- Повярвайте ми в края на краищата! Знам, че звуча налудничаво...

Блог класация

вторник, 5 октомври 2010 г.

Следваща спирка (роман). Глава 2

1.
5:30 ч., понеделник, 15.08.1994 г., гараж „Земляне“

Ремонтната група се върна в гаража точно за да присъства на редовната сутрешна блъсканица, кога­то повечето шофьори излизаха за първия си курс. Трите кафенета бяха претъпкани, боботещите двига­тели на автобусите караха хората да се надвикват.
Тримата мъже слязоха от аварийния „Чавдар“ и се насочиха към едно от кафенетата. Изглеждаха не­доспали и раздразнени. Почти цяла вечер бяха тър­сили закъсалия „Икарус“, след като се оказа, че нито един от диспечерите, покрай които трябваше да ми­не автобуса по курса си, не го беше забелязал. Това бе причината, която накара Радо да изригне колосал­на ругатня, с която привлече погледите на няколко це­нители на този род изрази.

Блог класация