1.
Дискотеката както винаги беше претъпкана и при положение, че климатичната инсталация решеше да пие по едно само за пет минути, в залата неминуемо биха се задушили поне половината от присъстващите. Бодигардове, избирани пр принципа за гънка в мозъка, направена от лопата, изпиваха с очи клиентите, с надеждата поотупат някого. Ди-джеят се вживяваше в новата си програма, дансингът беше пълен с тела. На едно от сепаретата в дъното, далеч от мощните децибели на колоните, седяха трима мъже с бели шлифери и бомбета, нахлупени ниско над челата им. Нито един от тях не бе помислил да се раздели д атрибутите си, въпреки че скалата на термометъра бе достигнала критичната точка. Най-интересното бе, че по лицата им нямаше и следа от пот. Най-възрастният от тях загаси цигарата си в пепелника, стана и извади изпод шлифера си рязана пушка. Вдигна я на равнището на очите си и стреля в стъкления глобус, разположен на тавана в центъра над дансинга. Глобусът падна с оглушителен трясък, но за щастие не предизвика наранявания сред танцуващите, които побързаха да се изтеглят от площадката. Музиката спря. Един от бодигардовете на дискотеката посегна към пистолета си и получи дупка в главата. Отлетя три метра назад и със сигурност би продължил и нататък, ако стената не бе отрязала пътя му. Мъжът с шлифера се изтъпанчи насред дансинга. От двете му страни, малко зад него, се строиха двамата му колеги. По всичко личеше, че здравата се забавляваха. В настъпилата тишина гласът му прозвуча нежно и небрежно.