 |
| Петър КАЛИНОВ |
Корава примка
стяга ми врата.
Пищи
гореща
плът.
Светът
е роб
на глупостта
и училище
за
смърт.
№№№
Разпиляно
семе –
цяло поколение.
Народът!?
Сляп.
Не се
съвзема.
Дреме!
Хиените
крещят,
лешоядите
превземат.
Ад!
Студено!
Убихме
родната
страна
от глад.
И
мършата
ядем!
№№№
Злобно
гледат
мнителни
лицата.
Падат
бледни,
чупят се
сърцата.
Плачат.
Мрачно
крачи си
тълпата,
бърза
устремена.
Грачи
им
палачът
в здрача:
„За поезия –
забранено!”
№№№
Завистта
е болест.
Болестта
е краят
на света.
Плъховете
се множат
на воля.
Отровени
човеците
ще мрат.
№№№
Бяс.
И дяволи
се бият
за помия.
Вдигат
олелия.
Къде съм
аз?
Кои
сме ние?
Бясно
дяволи
се бият
за помия.
Петър Калинов, сп. "Безусловно", епизод 2/2009
Няма коментари:
Публикуване на коментар