Имената на героите не са променени.
Романът се посвещава на Пътника, без който градският транспорт е немислим.
На Пътника, който обстойно се запознава със съдържанието на книгата в добре претъпкан автобус и е достигнал възраст, при която не могат да го накарат да стане от седалката.
БОРИС ЗЛ. ПАВЛОВ
"Според мен хората, които цял живот се пазят да не ги прегази автобус, е най-добре да бъдат прегазени, за да не се пречкат."
Агата Кристи, "Седете циферблата"
ПЪРВА ГЛАВА
1.
20:25ч., неделя, 14.08.1994г.
Жалко подобие на кола, напомнящо за предполагаемия резултат от евентуална среща на четири очи между Английската царица и сърдечните й приятели от ИРА, с астматичен вой на двигателя обяви присъствието си на паркинга пред крайпътния мотел "Ловна среща". Безцеремонно намърда ламарините си между "БМВ" и "Ферари", като по този начин създаде композиция, при вида на която всеки уважаващ себе си стилист би потърсил незабавно услугите на дебелия клон и здравото въже.
Злокобно скърцане, което би накарало гражданите с оптурации по зъбите да пратят зъболекарите си на майната им, извести отварянето на предната врата на автомобилното недоразумение. От вътрешността, придружен от кълба зловонен пушек, излезе икономистът Веселин Велчев, познат на половин София като Алкохолното петно, заемащо неизменно първото място в ТОП 10 на закоравелите градински алкохолици. Костюмът, който покриваше хиперрубен-соновите форми на притежателя си бе поне с два номера по-малък от необходимото и шевовете, крепящи кройката в едно цяло, съвсем скоро щяха да сдадат позициите. Специалисти, запознати с гардероба на икономиста, с удоволствие биха припомнили, че са го виждали със същия костюм и по време на абитюрентския му бал, когато издутината под корема му е правела по-голямо впечатление на мадамите от шкембето.
Икономистът изплю угарката, която стърчеше между добили жълт оттенък зъби и пое с несигурна крачка към дверите на "Ловна среща", къде смяташе да си допие дажбата за деня. Ако в този момент някой му беше казал, че това е Лебедовата му песен в кариерата му на Заслужило Алкохолно Петно, звание, спечелено при ожесточена конкуренция отстрана на други известни светила в тази област, между които безспорният професионалист Гошо Бузата, Велчев би посъветвал въпросния пророк да го хване за президентския.
Седна на една от малкото свободни маси и поръча на притичалия келнер бутилка "Симеонов" с една чаша.
2.
22:50ч., неделя, 14.08.1994г.
Шибаната гума се спука точно когато бе завършил последния курс и смяташе да се прибере в гаража. Веднага след това, както винаги става в подобни случаи, заваля такъв невероятен дъжд, сякаш Господ нарочно е изпил десетина бири и е стискал мехура си достатъчно дълго, за да види какъв ще е резултатът след като почне да пикае. Шофьорът отправи няколко думи на благодарност, които достойно биха могли да заемат челно място сред най-престижните надписи в обществените тоалетни. Слезе от автобуса и впи поглед в предната лява гума. Реши, че няма да я бъде. Гумата не беше просто спукана, а направо експлоди-рала. Малко след като установи този жизнерадостен факт лицето му придоби изражението на човек, който е хванат да плюе в манджата на баба си. Под автобуса се бе образувало малко тъмно езерце, което придобиваше все по-крупни очертания. Маслото течеше на поразия. Пусна за втори път в обръщение любимата си фраза, като този път вложи повече жар в изпълнението й. Качи се обратно в кабинката на автобуса и вдигна слушалката на радиостанцията. Не се изненада особено, когато не чу никакъв звук. В този момент изгаснаха и светлините в помещението за пътници. Електрическата система беше дала накъсо. Шофьорът удари с юмрук по арматурното табло. Сети се, че на стотина метра по-нагоре има уличен телефон. Напипа найлоновата торбичка, в който беше сложил хляб и парче салам. Извади ги, внимателно я изтръска и я сложи на главата си. Отново излезе навън и затича към телефона. Дъждът обърна в град, сякаш само това чакаше.
Набра номера на аварийната служба.
- Кое време е бе, човек - измърмори сънен глас в слушалката. - Приключваме работа. Кво има?
- На Владая съм с голяма авария - оплака се шофьорът. - Скапаният "Икарус" сдаде багажа.
- Кво му е?
- Питай кво не му е. Бас държа, че по него има работа за целия китайски народ.
- И що все по таквоз време - взе да се жалва монтьорът. - Знаеш ли къв дъжд праска отвън, а?
- Самият аз съм мокър, уважаеми. Обаждам се от уличен телефон.
- Що така? Нямаш ли си радиостанция?
- Не, бе! Обаждам се от вас. Тъкмо го бях сложил на жена ти! Глух ли си? - шофьорът беше излязъл извън нерви. - Не чуваш ли какъв град вали при мене?
- Ако де, ако! Що се пенявиш толкова? Къде каза че е бракмата?
- Точно на последната спирка на Владая.
- След половин час сме там. Сигурен ли си, че не можеш да докараш автобуса на собствен ход?
- Будалкаш ли се? Ако видиш в кво състояние е - ще завиеш от ужас.
По линията настъпи кратко мълчание.
- Бива ли така - оплака се след малко механикът. - Се на мен се случва. В най-проклетото време и в най-шибания час...
- А мен питаш ли! - озъби се шофьорът, който вече беше вир вода. - И гледай да не забравиш да се обадиш на диспечера да го предупредиш за аварията!
- Айде, стига си пискал! Идваме всеки момент! Механикът прекъсна връзката и се обърна към другите си колеги, които тъкмо допиваха кафето си. - Жоро се обади - информира ти. - Закъсал насред Владая. Май ще се наложи да го изтеглим на буксир до гаража.
Шофьорът тресна слушалката върху вилката и направи една единствена крачка обратно към автобуса си, в резултат на която почти се сблъска с него. Долната му челюст безконтролно увисна. По план-график "Икарус"-ът трябваше да е стотина метра по-надолу и кротко да си стои пред спирката, ближейки раните от многобройните си повреди. Вместо това желязото се бе довлякло заедно с него до телефона, за да диша във врата му.
- Какво, по дяволите, означава това? - изрева шофьорът, след като дойде на себе си.
Зад волана на "Икарус"-а нямаше никой и доколкото можеше да види, гумата, която лично бе обявил за спукана, изглеждаше в цветущо здраве.
- Подслушвал си разговора, а, приятелче? - Шофьорът усети как вълните на страха започват
да го заливат. Отпред на панталона му се появи голямо мокро петно, а горещата струя самоволно напуснала обителта на мехура му се стече по вътрешната част на бедрата му, навестявайки чисто новите му обувки. Отстъпи назад и се блъсна в кабинката на телефона. "Икарус"-ът безшумно го последва и отново застана на сантиметър от него.
- Какво искаш, мамка ти? - изпищя Жоро. - Кажи бе? Какво искаш, мътните те взели?!
Автобусът отведнъж запали фаровете си и освети изкривеното му от страх лице. Шофьорът присви очи от силната светлина. Че нали електрическата инсталация даде накъсо, крещеше съзнанието му, как е възможно гумата да е здрава.
Двигателят изръмжа и Жоро разбра, че ако не си плюе на петите, ще свърши под гумите на автобуса си. Направи рязко движение вляво. Залитна, падна и се претърколи. Автобусът тромаво го последва. Мамка му, мислеше си шофьорът докато тичаше, мамка му мръсна! Ако тоя тип беше човек действително щях да усетя дъха му, мамка му!
И точно тогава "Икарус"-ът го застигна. Удари го лекичко, колкото да го подхвърли във въздуха и след това мина през него. Малко преди да бъде премазан от гумите, всички до една по-твърди и от камък - кой тук говори за спукване, ха-ха! - шофьорът наистина усети дъха на автобуса. Можеше да го определи с една дума - неприятен, меко казано. Мийте зъбите си с четка "Триза"!, подигравателно се обади захаросан мъжки глас в главата му и това беше всичко.
Котка, преследвана от куче, пресече улицата. Шофьорът щеше да бъде много изненадан ако беше видял как котката мина направо през "Икарус"-а, макар че можеше и да допусне, че в бързината не е успяла да го забележи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар