5.
Възбудените викове на един от полицаите ги накараха да излязат от “Рено”-то. Униформеният вече бързаше към тях. Подобно на оператора Илиев и той бе дал отпуска на тена си. фуражката му бе хвръкнала някъде по пътя.
- Няма го, гусин полковник! - смутолеви той. - Няма го!
- Кой, бе? Кой го няма? Апостолов?
- Трупът, гусин полковник! Трупът е изчезнал!
- Как така изчезнал?!
Николов се втурна към къщата с такова начално ускорение, че Бен Джонсън би сънувал кошмари само ако можеше да го види. Върна се обратно за половината от това време и лицето му имаше вид на пуяк, чиято женска току-що го е отрязала.
- Няма го, да еба майка му! - разкрещя се той. - Няма го и туй-то! Шибаният труп е изфирясал! Духнал е до дупка!
Вучев, който до този момент се вживяваше в ролята на Паметника на незнайния войн - суров, тих и непоклатим, изведнъж се хвана за корема и се разсмя гръмогласно. На очите му избиха сълзи. Николов се сепна насред тирадата си и го изгледа както би погледнал смахнат. После се облегна на оградата, отметна глава назад и даде своя принос в арията. Хората, наблюдаващи сцената от прозорците си, започнаха да гасят лампите и да слагат пердетата, абсолютно убедени, че от телевизията и полицията вече нищо не става.