Блогът на смъртта: "Раздвоението", Глава 10

Написано от Teri на Вторник, 13/09/2005 - 22:32.

 Денят започваше добре. Тери се погледна в огледалото и прокара ръка по небръснатата си буза. Усети боцкането и се поколеба, дали да се обръсне. От една страна бе по-привлекателен за мацките, когато бе небръснат, но от друга като адвокат той не можеше да си позволи да ходи небръснат. Виж, по шорти и джапанки да ходи никой няма да забележи, но небръснат.

- Майната му! Днес не съм на работа - каза Тери и отиде да си направи кафе.

Тъкмо правеше своята уникална микстура, която се състоеше от десет лъжички мляно кафе в 200 милилитра вряща вода, когато телефонна звънна. Звънна още веднъж, като звукът се разнесе из помещението някак застрашително. Тери изсумтя и се огледа. Никъде не се виждаше телефона. Погледна за всеки случай дали не е на рафтчето над него, но не бе там. След това кратко упражнение той внимателно прецеди кафето и започна с благоговение да го налива в чашата, която му бе подарък от колегите в университета по случай завършването. Те бяха останали да повтарят, та в знак на признателност, че им бе подсказвал…

Добави в Svejo

Сухи сълзи

Когато вярвам, някой ме предава.

Когато дишам, пълни гърлото ми с пясък.

Когато тичам, крак подлага, за да падна.

Когато мразя, с мен е,

тогава му харесвам.

Добави в Svejo

БЛОГЪТ НА СМЪРТТА: "Циганите на Сатурн", Глава 9

Написано от The Maker на Вторник, 13/09/2005 - 17:56.

Блажено отпусната върху старинен фотьойл Аниспин отпиваше от порцеланова китайска чаша ароматен планински чай и нежно галеше зад ушите 2-годишния си ягуар Джери. Отвреме навреме хвърляше по един отегчен поглед на Пабло Пикасо, който нервно захапал четката се суетеше около недовършения й портрет, докато Салвадор Дали спореше на висок глас с Джон Атанасов за предимствата на тостера пред блондинките.

- Шах, Ани! - Победоносно отбеляза Кафка след като премести офицера си с две квадратчета напред. - Ако продължаваш да не внимаваш до три хода ще си мат.

Добави в Svejo