Блогът на смъртта: "Раздвоението", Глава 10

Написано от Teri на Вторник, 13/09/2005 - 22:32.

 Денят започваше добре. Тери се погледна в огледалото и прокара ръка по небръснатата си буза. Усети боцкането и се поколеба, дали да се обръсне. От една страна бе по-привлекателен за мацките, когато бе небръснат, но от друга като адвокат той не можеше да си позволи да ходи небръснат. Виж, по шорти и джапанки да ходи никой няма да забележи, но небръснат.

- Майната му! Днес не съм на работа - каза Тери и отиде да си направи кафе.

Тъкмо правеше своята уникална микстура, която се състоеше от десет лъжички мляно кафе в 200 милилитра вряща вода, когато телефонна звънна. Звънна още веднъж, като звукът се разнесе из помещението някак застрашително. Тери изсумтя и се огледа. Никъде не се виждаше телефона. Погледна за всеки случай дали не е на рафтчето над него, но не бе там. След това кратко упражнение той внимателно прецеди кафето и започна с благоговение да го налива в чашата, която му бе подарък от колегите в университета по случай завършването. Те бяха останали да повтарят, та в знак на признателност, че им бе подсказвал…

Телефона изтрещя. Тери с нежелание тръгна да го търси. По пътя се сети, че не си е взел цигарите и се върна. В този момент звънът на телефона заглъхна и вместо него се чу яростно тропане на вратата.

- Влизай! - извика Тери и се запъти към безценното кафе. - Влизай бе! Какво тропаш! - озъби се той на разлюлялата се врата.

Този който блъскаше явно не си бе преценил силата, а и вратата не бе кой знае колко солидна, но той се стовари заедно с нея на пода. Кълбо прах се вдигна във въздуха и започна да рисува романтични фигурки. Гледайки ги, Тери се сети, че още не си е взел прахосмукачката от онзи сервиз. А бе преди десет години…

Стратовариус се изправи и започна да се тупа. Виждайки, че това само усилва кашлицата му, той спря и подсвирна. В стаята влязоха Лейди Фрост, Лирикът, Ейс Коук и Аниспин. Аниспин кимна учтиво и се запъти с бясна скорост нанякъде, подвиквайки яростно "Хаймана, що не вдигаш телефона!" и тресна след себе си вратата на тоалетната.

Лирикът тупна звучно на пода, тъй като Аниспин, която го крепеше вече не бе част от сянката му. От удара той се събуди и промърмори нещо на финландски, учуди се на неочакваните от него лингвистични познания, потърси корени в предишен живот, след което успокоен от решаването на логическата задачка заспа отново и озвучи стаята с ритмично похъркване.

Лейди Фрост с блеснали очи извади бутилката картофена ракия от джоба му, развинти капачката с отривисто движение, за което Батето би и завидял, отпи една солидна глътка и погледна Тери свирепо.

 - Защо не вдигаш? Звъним ти, стоим пред прага, на културни се правим, а ти не вдигаш! И къде ти е проклетия звънец?

 Тери невъзмутимо продължи своята кафена церемония, оглеждайки със зле прикрит интерес своите гости.

 - Какво се случи? Къде е Ентусиаста?

 - Как къде? Мислих, че ти знаеш! Бе взет за заложник!

 - Заложник? Къде? Защо?

 - Дълга история - провлачи Страто. - Бяхме се напили, подпалихме…

 - И кой го взе за заложник? - прекъсна го Тери. - Не ми казвайте, че е…

 Забързан той изкочи от къщи и хукна по стълбите надолу. Страто и компанията го следваха или поне така можеше да се съди по адския шум, който се носеше след него. Прекоси улицата и…

*****

Беше ли спал? Нямаше такива спомени. Бе тръгнал да търси Ентусиаста, когато…Времето след това му се губеше. Само чувстваше, че лежи в легло, навън пеят птички, а краката му бяха отвити.

 Той се изправи и отвори очи. Бе в легло, което бе обляно от слънчева светлина.

 Мъж в бяла престилка се приближи и извика и другите хора, с които говореше в този момент. Поздрави Тери и каза:

 - Вие се събудихте! Това е чудесно! Вече два месеца лежите в това легло. Намериха ви паднал на улицата, точно до дома ви. Вашите приятели ви доведоха. Казаха, че сте изкочили от вас като обезумял и докато сте пресичали една кола се е врязала във вас.

*****

Тичешком той пресече улицата и дори не забеляза как една кола мина на сантиметри от него натискайки силно клаксона. Едва не се блъсна в един мъж, който стоеше с фотоапарат и снимаше сградите наоколо. Продължи своя бяг и стигна до Аниспин Корпорейшън. Огледа се - Стратовариус и компанията бяха хванали такси и тъкмо слизаха на тротоара. Страто му правеше някакви знаци и се завтече към него.

 След секунди бяха при него и го наобиколиха. Лицата им излъчваха притеснение и съдържаха хиляди въпросителни.

Илюстрация: http://artist-of-souls.deviantart.com/art/Angle-of-Death-171625680

Добави в Svejo