Написано от Lady Frost на Пон, 12/09/2005 - 01:38.
– Мърляч такъв, как можа да
се издрайфаш върху копримената ми рокля! – това прозвуча по-скоро като зловещо
просъскване отколкото като яден вик. – Дръвник! Ти въобще изтрезняваш ли
някога?
Грег се въргаляше проснат на
пода и едва успяваше да фокусира с поглед разярената си посетителка. Явно
ракията все пак го беше хванала. Но все още парещата в стомаха му пулсираща
болка му помогна да се концентрира. Заби поглед в изискани черни сандали на
висок тънък ток, продължи нагоре по два дълги стройни крака, мина през къса
предизвикателна рокля (безвъзратно съсипана от повърнята му) и най-накрая, след
големи усилия да откъсне поглед от дълбокото деколте, стигна до небрежно
разпиляна по раменете тъмночервена коса и две здраво стиснати нацупени устнички.
Неубозданата му фантазия се заигра с този образ, когато внезапно му просветна
кой всъщност стои пред него. Изтрезня на мига! Това беше небезизвестната Лейди
Фрост.