Написано от Lady Frost на Пон, 12/09/2005 - 01:38.
– Мърляч такъв, как можа да
се издрайфаш върху копримената ми рокля! – това прозвуча по-скоро като зловещо
просъскване отколкото като яден вик. – Дръвник! Ти въобще изтрезняваш ли
някога?
Грег се въргаляше проснат на
пода и едва успяваше да фокусира с поглед разярената си посетителка. Явно
ракията все пак го беше хванала. Но все още парещата в стомаха му пулсираща
болка му помогна да се концентрира. Заби поглед в изискани черни сандали на
висок тънък ток, продължи нагоре по два дълги стройни крака, мина през къса
предизвикателна рокля (безвъзратно съсипана от повърнята му) и най-накрая, след
големи усилия да откъсне поглед от дълбокото деколте, стигна до небрежно
разпиляна по раменете тъмночервена коса и две здраво стиснати нацупени устнички.
Неубозданата му фантазия се заигра с този образ, когато внезапно му просветна
кой всъщност стои пред него. Изтрезня на мига! Това беше небезизвестната Лейди
Фрост.
Официално беше личната
секретарка на Тери – един от най-добрите и известни адвокати на тая мизерна
планета. Определено си я биваше за секретарка, но истинското призвание на
Фрости беше друго. Нейното изкуство беше Смъртта или по-скоро причиняването на
смър по най-различни болезнени и безболезнени начин. Имаше безупречната
репутация на надежден и високо платен наемен убиец и наистина сръчни ръце,
които създаваха нелеки главоблъсканици за властите и патолозите.
– Назяпа ли се, мухльо!
Грег се опита да се изправи,
но краката му не го послушаха и той седна тромаво на пода.
– Какво искаш? Защо си
дошла? – паниката и страха нахълтаха неканени в душата му. „Ще ме убие!”,
помисли си уплашеният журналист и срцето му се сви.
- От теб мога да искам само
едно… информация!
Грег се опули невярващо.
Съдбата за пореден път беше пощадила мизерния му животец, какво облекчение.
- Знаеш процедурата, Фрости!
– въобрази си че контролира положението.
- Знам само как мога да
размажа безполезния ти мозък на отсрещната стена. Хайде Грег, стига лигавщини,
идваш с мен! – хвана го за яката с неподозирана от Грег сила и го помъкна след
себе си.
***
Когато Фрости влезе в клуб
„Червения Дракон”, влачейки след себе си хленчещия полунадрусан журналист, видя
жалка картинка. Ейс, Лирика, Твореца и Стратовариус се бяха разположили
собственически в едно сепаре и се наливаха порядъчно с висококачествена
картофена ракия и смучеха трева. Всъщност отдавна се бяха натряскали и
надрусали и вече извършваха дейността по пиенето и напушването почти механично.
Ейс първи я забеляза.
- Оооооо! Скрежанке! –
говореше силнозаваляно и неразбираемо - Направо се изненадваме, че пристигаш
ти, а не Тери… Но и ти можеш да ни свършеш работа…
- На Тери лично ще му
откъсна топките и ще си ги закача на елхата си за Коледа, ако на този етап
припари край вас!
Колегите й по оръжие я
зяпнаха в недоумение.
- Тери не е всемогъщ! Така
сте се осрали, че нито той нито някой друг може да ви помогне за момента!
- Ама Фрости… – Борис
направи кратка пауза за да си дръпне от цигарката – ние не сме виновни, че ни
натопиха!
Фрости се ядоса и трясна с
юмрук по масат.
- Я да се вземета в ръце,
мизерници такива! Аз се опитвам да ви спася кожите, а вие се правите на
абсолютни дебили! В момента Пентагона ви е най-малкия проблем! Не знам колко се
информирани, но Блогът на Смортта отново се е активизирал! И познайте кои са
целите…
- НИЕ! – викнаха послушно
препилите й „колеги” без дори да я изчакат да довърши.
Фрости се наведе над масата
и всички забиха поглед в деколтето й.
- А да ви светна ли, че
покрай вас и аз ще загазя?
- И какво предлагаш,
сладурче? – Страто най-сетне се беше окопитил и чувството на обреченост
постепенно започна да го завладява отново.
Вместо отговор Лейди Фрост им „поднесе” онемелия Грег…
Няма коментари:
Публикуване на коментар