Кой ще плаче вместо Борисов

Чък НОРИС*

Както е добре известно, въпреки широко разпространеното мнение, Америка не е демокрация, а Чъктатура.
Окрилен от този факт роден пожарникар реши, с помощта на някои медии, да превърне България в Бойкотатура и като за начало взе властта и то по най-простия начин - задигна най-безсрамно всички истини, посветени на чичко Норис. А любезният български избирател винаги се връзва на добре звучащи легенди, като например „оправянето на България за 800 дни“ и „5000 лева държавен заем за всички, които го пожелаят“.

Така дойде т. нар. Цар
Той, разбира се, „оправи“ България, ама в онзи смисъл, дето тя не иска, пък той я оножда...
Бате Бойко идва кажи-речи по същия начин - само дето разчита на успешно създадения му медиен образ на нестандартен и добър политик, който подобно на Чък Норис е единствена алтернатива на кражбите, лъжите и некадърността на лошите или с други думи - тройната коалиция.
Вицовете винаги са имали водеща роля за възкачването или сриването на поредния диктатор.
В случая, обаче, имаме една малка подмяна на реалността.
За изграждане на образа на силния Бойко се използват вече готовите модели, използвани по-скоро като ироничен коментар към актьорските умения на Чък Норис.
Но, в крайна сметка американецът, освен че може да преброи безкрайността два пъти, е филмова звезда с доста големи успехи в бойните изкуства, докато нашият герой не е нищо повече от човек, откъснат от реалността и пратен в свят, където не му е мястото.
Такава, обаче, е волята на избирателите. В крайна сметка те са първо хора и като всички човешки същества живеят с очакването не те, а някой друг да оправи бакиите на отечеството си.
С този факт не искам да обиждам никого - той е общовалиден за всички държави по света, особено за онези, които са в перманентна криза.
Тогава винаги се появява идеята за силната ръка и отказ от демократичните ценности в името на уж сигурния всекидневен къшей хляб и имагинерна безметежност.
Естествено е, че когато хората мислят най-вече със стомаха си, не могат да погледнат по-напред от осигуряването на елементарното си оцеляване.
Удавникът посяга за сламката, а избирателят за здравата сопа, която му подава Бойко Борисов.
Оцеляването преди всичко, нали така? Пък после ще му мислим. Това се случи и на тези избори.
И дали отново ще се повтори родната поговорка „от трън та на глог“ не е толкова важно.
Важното е, че избирателят е горд! Той знае, че сълзите на Бойко (Чък) лекуват рак, голямо важно, че той никога не плаче.
Вместо него ще реве избирателят. #

*В ролята на Чък Норис - Борис Зл. Павлов, сп. "Безусловно", епизод 1/2009

Добави в Svejo