Дискотеката както винаги беше претъпкана и при положение, че климатичната инсталация решеше да пие по едно само за пет минути, в залата неминуемо биха се задушили поне половината от присъстващите. Бодигардове, избирани пр принципа за гънка в мозъка, направена от лопата, изпиваха с очи клиентите, с надеждата поотупат някого. Ди-джеят се вживяваше в новата си програма, дансингът беше пълен с тела. На едно от сепаретата в дъното, далеч от мощните децибели на колоните, седяха трима мъже с бели шлифери и бомбета, нахлупени ниско над челата им. Нито един от тях не бе помислил да се раздели д атрибутите си, въпреки че скалата на термометъра бе достигнала критичната точка. Най-интересното бе, че по лицата им нямаше и следа от пот. Най-възрастният от тях загаси цигарата си в пепелника, стана и извади изпод шлифера си рязана пушка. Вдигна я на равнището на очите си и стреля в стъкления глобус, разположен на тавана в центъра над дансинга. Глобусът падна с оглушителен трясък, но за щастие не предизвика наранявания сред танцуващите, които побързаха да се изтеглят от площадката. Музиката спря. Един от бодигардовете на дискотеката посегна към пистолета си и получи дупка в главата. Отлетя три метра назад и със сигурност би продължил и нататък, ако стената не бе отрязала пътя му. Мъжът с шлифера се изтъпанчи насред дансинга. От двете му страни, малко зад него, се строиха двамата му колеги. По всичко личеше, че здравата се забавляваха. В настъпилата тишина гласът му прозвуча нежно и небрежно.
- Дами и господа - каза той, - приятно ми е да ви съобщя, че всички вие имате честта да бъдете заложници на Движението за ред и справедливост. Стойте си спокойно по местата. Не бихме желали някой да пострада.
Още пет мъже нахлуха през входа на дискотеката. Двама от тях останаха пред него, а другите трима се разпръснаха из заведението, като държаха на мушка заложниците. Изведнъж бомбето на говорителя на Движението за ред и справедливост отхвърча.
- Внимавайте с движенията! - чу се властен глас от тъмното. - Държа шефа ви под око. Освен това ме сърби показалеца на ръката. Нищо чудно със следващия куршум да му пръсна главата. Кажи им да приближат към теб и да поставят оръжията на пода!
Притежател ката на гласа излезе от тъмното. В ръцете си държеше „Магнум“ със заглушител, а стоманено сините й очи се впиваха в тези на шефа.
- Да не си оглушал?
- Момчета - каза той, - хвърлете оръжията и се приближете.
- Браво. Ще те предложа за червена точка.
- Не очаквах да те видя тук - процеди шефът. -Ако на свой ред хвърлиш играчката, която държиш, може и да ти се размине.
Дамата се изсмя кратко.
- Не си познал.
- Така ли мислиш?
Шефът направи едва забележимо движение с очи към тавана. Жената го проследи и вдигна пистолета си нагоре, но вече беше късно. Върху главата й скочи здрав мъж, който до този момент се беше спотайвал на тавана. Изби оръжието от ръката й и я удари под брадичката. Други двама почти моментално притичаха към мястото и й извиха ръцете зад гърба. Грубо я побутнаха към шефа си. Последният се ухили широко.
- Писна ми от теб, Десиславо - каза и прекара език по устните си. - До гуша ми дойде! Човек не може да излезе на улицата, без да му се пречкаш в краката!
Дамата го заплю във физиономията. Той прокара пръсти през лицето си и след това ги облиза.
- Не знаех, че това представлява модерната целувка - каза. - Много ми е мъчно за теб, но май ще се наложи този път да видиш отбило речните обитатели.
Опря дулото на пушката си в гърлото й и бавно го спусна надолу в деколтето й. Разходи го по зърва-на на гърдите й.
- Е? - попита. - Харесва ли ти?
В това време един от хората му, които пазеха на входа, болезнено извика и падна, последван почти моментално от другия.
- Какво става пък сега, дявол да го вземе!
С димяща цигара в уста на сцената се появи леко брадясалата физиономия на човека, когото всички познаваха като Стрелеца. Той внимателно прескочи труповете и се облегна на една колона.
- От него пристигам - провлачи той. - Съжалявам, ако съм попречил.
Шефът бавно се отърси от вцепенението си.
- Не знам какво търсиш тук - каза, - но ми се струва, че нямаш работа.
Вместо отговор Стрелеца пусна още един куршум в употреба. Улучи право в гърлото най близко стоящия до шефа си мъж. Последния с гъргорещ звук се свлече на пода, като притискаше с двете си ръце дупката от куршума.
- Очаквах по-мило посрещане - взе да се оплаква Стрелеца, - а вместо това ти ме пъдиш - направи лека пауза - или не съм чул добре?
- Не се прави на толкова умен.
Шефът натисна дулото на пушката си към слепоочието на Десислава.
- Искаш ли да видиш цвета на мозъка й? Стрелеца не го удостои с отговор. Изплю угарката и я стъпка с крак.
Следващият път, когато стреляш по мой човек ще умрат два път по толкова невинни, схващаш ли, Стрелецо?
- Нямах никаква представа, че толкова държиш да не ги застрелваш.
Стрелеца извади втори пистолет и внимателно запали нова цигара. През това време свитите му до цепка очи бавно наблюдаваха хората с шлифери. Издуха облаче дим в тавана и продължи:
- Хич не ми пука, че ще гръмнеш няколко идиоти и отдавна се гласях да те питам какво правиш в моето стрелбище.
- Ами! - шефът се изплю презрително на пода. -Говори ги тия на старата ми шапка!
- Така и така си дошъл. Ако искаш можем да пос-треляме заедно - предложи Стрелеца. - По-добрият печели каса „Джони“ в крачка.
- И по-какво ще постреляме?
- Мишените са пред теб, както виждаш. Който застреля повече той печели. Схващаш ли?
- Не ме разсмивай, Стрелецо!
- Ако смяташ, че си по-слаб - моля! Включи и хората си в играта - великодушно предложи Стрелеца. -И тъй като си ми гост, стреляй пръв!
Шефът нервно се огледа наоколо. Повечето от заложниците бяха пребледнели, а някои дори припаднали. Мирисът на страх в дискотеката се усили. Хората в бели шлифери също изглеждаха неспокойни. Шефът облиза устни.
- Дрънкаш просто така - дрезгаво рече той. - По-добре излез оттук и се обади в полицията, че Движението за ред и справедливост желае да се види с министъра на вътрешните работи.
- Не работя за полицията, но щом не желаеш да започнеш пръв... - Стрелеца сви рамене.
И започва да стреля. Седем пъти. Хората от централното сепаре паднаха мъртви.
- Добро начало, а? - Стрелеца светкавично зареди друг пълнител. - Сега си ти! И ако не почнеш веднага да гърмиш, смятай, че следващите гости на свети Петър сте ти и твоите хора.
Шефът отпусна ръката, с която държеше на прицел слепоочието на Десислава. Пушката увисна безсилно в китката му. Дулото й сочеше пода. С изкривено от ужас лице погледна в безжизнените сиви очи на Стрелеца и реши, че той не се шегува. Беше дошъл тук, за да убива. Шефът хвърли пушката на пода, последван от хората си. А Движението за ред и справедливост нямаше за цел това.
- Не мога да направя това - каза тихо.
- Касата уиски ще ми я връчиш като излезеш от панделата - каза Стрелеца и остро изсвири.
В дискотеката нахлуха маскирани полицаи от отряда за борба с тероризма. Те бързо сложиха белезници на шлиферите и започнаха да ги бутат към изхода.
- Това ли са ви полицейските методи! - разкрещя се шефът. - Този тип разстреля невинни хора! Как ще обясните това на обществеността?!
- Мърдай и не говори - сряза го ченгето, което го влачеше. - Стрелеца им пусна упойващи патрони, глупак такъв! Нищо им няма. До час-два ще бъдат по-живи и от теб.
Стрелеца бутна поредната цигара в устата си. Прегърна свойски Десислава през кръста и двамата заедно излязоха от дискотеката, сподиряни от ръкоплясканията на доскорошните заложници, станали на крака до столовете на масите си. Навън ги очакваше тълпа репортери и няколко телевизионни екипа. Напорист репортер разбута другите и излезе най-от-пред. Но лицето му не изглеждаше възторжено, а по-скоро разярено. Стрелеца изведнъж го позна и цигарата падна от устата му.
- Татко!- извика удивен той. - Какво търсиш тук?
- Нали съм ти казвал да не пушиш бе, кретен с кретен!
Баща му го пипна за ухото и го вдигна във въздуха. Изглеждаше висок поне три метра.
И пак ли си стая малка вулгарна кучка! Не тъ ли е срам бе, келеш!
Лицето на баща му започна да се променя. Окосми се, а челюстите му се удължиха напред.
- Пушите, значи! - продължи да вика той, а от устата му излитаха слюнки. - И сигурно се чукате по градинките, вашта мама! Нали съм ти казвал! Никакви цигари!
Чудовището разтвори паст. В нея Стрелеца видя остри като бръснач зъби.
- Никакви цигари! Никакви
2.
цигари!
Славчо и Деси се събудиха с викове, здраво вкопчени един в друг. Останалите събудени се стреснаха, а Пъна изтича до тях и насмешливо ги погледна.
-Оргазъм ли получихте? - побърза да се осведоми той. - Майка му стара, не ви ли е срам да мърсува-те на автобусна седалка!
Славчо беше още замаян от съня.
- Кви ги говориш бе, Пън! Сънувах страшен кош... - и изведнъж се окопити. - О, намерил съм на кой да се обяснявам! Скапан педераст!
- Ей сега ще получиш един в зъбите - увери го Пъна. - Само почакай да те пипна за кирливия врат!
Той застрашително се надвеси над Славчо, но Деси го бутна с ръце в гърдите, малко преди да осъществи заканата си.
- Стига, Пън! - кресна тя. - Това наистина беше ужасен сън. Бащата на Славчо се опита...
Славчо я изгледа втрещен.
- Нали не искаш да кажеш - започна той, - че... Не довърши. Бърдаров и Илияна бяха приближили. Впи изпитателен поглед в тях.
- Давай - подкани го Бърдаров. - Ние сме свои. Пъна кимна в знак на съгласие.
- Ами... - Славчо вдигна рамене, - де да знам откъде да започна. Деси, случайно да... - той махна с ръка. Идеята му се стори нереална.
- Да съм била заедно с теб в нападнатата дискотека? - довърши тя. - Да. Бях.
- Невероятно! - заключи Пъна. - Сънували сте едно и също?!
- Нещо такова.
- Автобусът! - изведнъж се сети Деси. - Какво става? Спряхте ли го?
- Още се возим - усмихна се Илияна. - Засега положението е извън наш контрол.
- Добре че поне се виждаме. Оная кука, дето кърти отпред, не пожела да ни забележи - Пъна отправи неприязнен поглед към спящия полицай.
- Може би се виждаме, защото сме преодолели някакво препятствие - предположи Бърдаров. - И ми се струва, че е свързано именно със сънищата на всички нас.
Славчо сви устни в невярваща гримаса.
- Казва ли ти някой - подхвърли той. - Ама ако е така, то сънищата са мамата си трака, ако ги сънуваш в този автобус. Случайно и вие... - той направи пауза, докато търсеше подходящите думи -... да сте сънували заедно с нас? Искам да кажа, по някакъв начин да сте участвали в този сън?
- Бил е общ само за вас двамата - каза Бърдаров. - Случва се понякога, особено след силни съвместни преживявания. Та, какъв беше сънят?
- То не е за разправяне. Седят, значи, трима мъже в една дискотека...
- Май „Орби лукс“ - подкрепи го Деси. - Но не съм сигурна.
- Абе, както и да е - прекъсна я Славчо. - И тримата са с бомбета, нахлупени ниско над челата и бели шлифери - едно към едно с каубойските
3.
филми.
Баща й често гледаше подобни филми. Тогава винаги изглеждаше гузен. Обикновено се прибираше с потаен вид вкъщи и надникваше в стаята й. Питаше дали майка й вече е дошла и дали е споменавала, че ще се забави. После влизаше в кабинета си и заключваше вратата. Стените на апартамента бяха панелни и следователно доста тънки. И Соня можеше да чуе само като долепи ухо, как баща й вкарва касетка във видеото. После не се чуваше нищо. Само тихото бучене на моторчето, което превърташе лентата. Вероятно баща й слагаше или намаляваше звука до край.
Всичко й стана ясно една съботна вечер, когато майка й беше отишла на гости в провинцията при родителите си и щеше да се върне чак в неделя следо-бяд. Баща й забрави да заключи вратата на кабинета си и тя реши да разбере защо е толкова потаен. Отвори вратата на кабинета му. На пръсти се вмъкна вътре и очите й попаднаха право на екрана на телевизора. Баща й наистина беше със слушалки и гледаше съсредоточено порно филм. Соня тихо затвори вратата и се прибра в стаята си.
Не каза абсолютно нищо на майка си, не го сподели и с най-добрата си приятелка и дори забрави за странното увлечение на баща си, но кошмарът започна да я измъчва всяка вечер. Един и същи, отново и отново.
Вратата се отваря. Тя се подхлъзва и пада по очи на килима. Баща й не забелязва нищо. Очите му са впити в телевизора. Свалил е панталоните си и наблюдава две лесбийки. Членът му е изправен и огромен. Невероятно дебел и напращял. Соня се пита дали майка й я боли... Бавно започва да отстъпва назад към вратата, но в съня й тя е заключена с огромен катинар. Ръждясал и мазен. В заключалката му е вкаран ключ, който бавно се клати напред назад в нея, във фарсова пародия на полов акт. Соня хваща ключа и се опитва да го превърти. От екрана на телевизора една от лесбийките започва да се смее. Момичето ужасено се извръща към телевизора. Двете жени я гледат похотливо.
- Ей, татко - проговаря смеещата се, - защо не направиш малко муш на дъщеричката си? Тя тъкмо се чудеше какво става с майка й когато й го навираш.
- Покажи й! - крещи другата. - Бодни й го, да й изскочат оченцата!
Баща й не помръдва от мястото си, сякаш е някак си извън съня, а в същото време прекалено вътре в него. Соня усеща някаква мрачна сила, която почва да я тегли към него. Дрехите й изведнъж изчезват и тя е чисто гола. Силата разтваря краката й под неестествен ъгъл. Сега тя е точно срещу члена на баща си. Той потръпва и изглежда още по-голям. Очите на баща й са празни, но устата се смее.
Кошмарът милостиво свършва и Соня се събужда с потиснат вик. Всяка вечер. И сега също. Отваря очи и вижда, че още е в автобуса, но в него вече има доста хора. За момент помисля, че просто е започнала да сънува друго, но знае, че след този сън всичко свършва. И въпреки това репликите на Пъна, Славчо, Деси, непознатия мъж и младата жена, звучат абсурдно. Те разказват собствените си кошмари. Кошмарите, които са сънували тук - в този автобус. Колко ли сме пътували?
- Аз също имаш кошмар - обажда се Соня. Думите й звучат като в забавен каданс. Гласните й струни все още спят или просто са се свили от спазъма на потиснатия вик, - но ми позволете да не го споделям с вас. Може ли?
Соня се разплаква. Пъна сяда до нея и обгръща раменете й.
- Няма нищо - казва той. - Без друго едва ли има смисъл.
Няма коментари:
Публикуване на коментар