Блогът на смъртта: "Произходът на злото", Глава 8

Написано от Ace Coke на Пон, 12/09/2005 - 04:03.

Някога - много, много отдавна светът беше добър и спокоен. Е не чак толкова. Имаше една завеса. Една желязна завеса, която всички смятаха само за едно обикновено понятие. Но само няколко души знаеха, че това не е така. Тези хора поддържаха тази завеса. Това поле, разделящо двете части на злото.

Изтокът бе обладан от могъщото божество Лен Ин. Възникнало в древната китайска митология, от омразата на тогавашните управници, това божество векове бе царувало и унищожавало ценностите, а по някой път и живота на човеците. Древните бяха успели да го подмамят и да го затворят далеч на запад. На дъното на една река под един каменен блок, който по лошо стечение на обстоятелствата беше пропукан от залповете на един крайцер…

Западът бе превзет от друго зло божество. Наречено Голдръш, то се бе появило много след Източното. Но с бурни темпове се бе развивало, докато Лен Ин беше погребан под водите на Нева.

Имаше и един човек. Човек, който се опита да стане божество на злото, но бе подмамен от Голдръш, защото видя в лицето на този човек заплаха за съществуването си. А Лен Ин, докато се чудеше как да надхитри Голдръш, изпадна в рисковата ситуация да бъде победен от този човек.

А този човек имаше брат близнак. Кубрат се срамуваше от брат си Адолф. Зарекъл се бе да опази сина си от злото, което така ненадейно бе завладяло семейството им. И гледаше синът си Аспарух с любов, и го учеше на мъдрост.

Неизвестно за никой, Адолф бе оставил двама сина. По големият от тях бе кръстил просто Бил. По малкият – Ад, на себе си. И двамата бяха закърмени със зло. В последните си мигове на отчаяние Адолф предаде душата си на Голдръш и така Западното божество на злото стана още по могъщо…

***

Няколко десетилетия след това, Завесата се поддържаше от четирима души и едно полубожество. Самата Завеса бе сътворена със силите и душата на един човек – Аспарух и помощта на полубожеството, плод на любящата метъл музика - Стративариус. Години след неравна борба в поддържането на Завесата, Аспарух се почувства слаб и сподели тайната на завесата с трима също толкова мъдри и праведни мъже - Фадмейк, Бащвес и Деметриус.

Гениалният Ад, също както брат си Бил, беше подвластен на Голдръш. Докато Бил бе зает да развива бомбата със закъснител, наречена софтуер, Ад се бе съсредоточил върху подривната дейност на завесата. Бе открил тайната на Аспарух – един лампов компютър, от преди ерата на първите компютри. Този компютър бе инсталиран в столицата на тогавашната Източна Германия – Берлин, под формата на обикновена стена. Ад успя да инсталира вирус в този компютър и да използва площта му като манипулатор на слабите, мъртви души на социалистическото общество. На избрани, сравнително слаби, за да могат да бъдат манипулирани, личности и същевременно сравнително силни, за да могат да манипулират бе втълпено, че са водачи на мъртвите души.

И така, програмата BLOG (Biological Lethal-Overload Gun) започна да застрашава гостоприемника си. Всичко това, разбира се бе видяно от Златната четворка, но краят не можеше да бъде предотвратен. Остана само да изпратят децата си далеч в манастира Шао Лин, който незнайно защо беше недосегаема част за никой свръхестествен. Само простосмъртни можеха да прекрачат вътре.

Далеч от непристъпните скали, младите синове на Златната четворка – Тервел, Борис, Веселин и Ейс, наблюдаваха със сърцата си, как бащите им отдадоха живота си в една последна битка със злото в лицето на Ад и неговия БЛОГ.

Всичко утихна, останаха само двете Зли божества, които благодарение на злата си природа. Отново подеха борба едно срещу друго и забравиха за световното си господство. Останаха обаче и двама души, обладани от Голдръш – узрелият и намиращ се в началото на финалната отсечка към виртуалното завладяване на света, Бил и младия син на Ад, който по една случайност също се казваше Тервел.

***

Оставени отрано без праведната насока на родителите си и заблуждавани от виртуалния характер на полубожеството четиримата юнаци бяха подмамени по стръмния и хлъзгав път на лентяйството и разгула.

Единствено Тервел успя да се отклони от лошия път, благодарение на Феята на доброто Ян Тор. Той успя да се изучи и стана известен и уважаван адвокат. Също така не забрави приятелите си, които обаче в до този момент като че ли бяха забравили за Древното Зло и подклаждаха предпоставките за развитието му.

Ейс – отдаден на охолен пиянски живот, нуждаещ се от все повече пари да покрива разходите си, се бе поддал на една древна професия…. лова. Бе станал ловец на глави. Навсякъде по света го търсеха като убиец, но той бе тъп и упорит, че е ловец на несправедливи глави. Дори си ги събираше в тайна хладилна пещера.

Борис – събирайки картофи един летен ден, така се бе напил, че повърна върху чувалите с картофи. Бактериите, които вирееха само в стомаха на руснака, влезнаха в реакция с картофите и сезалените чували и така, по случайност, той откри едно от най-великите произведения на човечеството – картофената ракия. За това му откритие, тайната гилдия на спиртоварите му бе дала званието Творецът.

Веселин се зае да изучава изкуството на органичната химия. Въпреки това обичаше много и поезията. Пишеше стихове и забъркваше странни смески, които по някаква случайност се взривяваха и то на най-случайни места. От мъка, всеки път Веселин пишеше стихче посветено на всяко взривено място и така репортерите му лепнаха прякора Лирика. В последствие момчето реши, че така и така, макар и случайно, върши толкова поразии, защо поне да не се занимава професионално с това. И започна да го прави нарочно.

Тримата хубавци се виждаха много рядко. Само, когато съдбата ги засечеше в някой бардак. И тримата използваха услугите на една и съща фирма – “Ред Лайт Плежър”, която притежаваше 95% от пазара на платена любов във целия свят. Съдържателката на компанията обичаше тези тримата. Те бяха най-редовните клиенти на Лейди ин Ред и затова бяха възнаградени с най-невероятното създание на съвременната проституция – Лейди Фрост. Със сърце от лед и тяло от огън, Лейди Фрост бе жена, която се нуждаеше от много, а също така и даваше много. Обикновено тримата се събираха, точно когато имаха среща със Скрежанка, както Ейс обичаше да и казва, защото после кокаина, който му приличаше на скреж, най-голямо удоволствие можеше да му достави тя.

***

Този път случаят беше друг. Събрани бяха по една доста тревожна тема. Спомените от детството им бяха нахлули тъй ненадейно, както се бе появил отново и Стративариус – ръкоположен за Лорд, поради “Всеобхватния си принос за наркотично облагодетелстване на Млечния път”. Малцина хора знаеха, или поне така беше в миналото, че точно Земята е центърът на Вселената. И то благодарение на доставките от наркотици, които ексцентричното полубожество разнасяше из космоса.

Затова всички бяха изненадани, че на вратата на “Червения Дракон” се появи очарователното създание, което можеше както да разтопи, така и да заледи човек. Лейди Фрост влачеше за яката си странен човечец, който изглеждаше завидно по-трезвен от образите на сепарето.

“Блогът може да почака. Това създание – никога!” – помислиха си едновременно тримата утрепковци.

- Келнер, още една туба от нашшшш’та! – смотоляви Лорда – И нова бала трева, че тая съ намокри, хлъц!

Добави в Svejo