Подуене тесно за мойта душа е.
Кога човек дойде тук да пикае,
трябва да е бил на чалгарския пир
да порка юначно, да гледа сеир.
Мойта съвест инак не говори
таз синя мъка, що нося отгоре
не ме помирява с ЦСКА,
и когато на Наско чуя гласа
ми се ще да си отхапя гъза.
Доста годин
Скатаваше в Левски и лапаше бой
и от чужд и от свой.
На Бате Борисов предизвика гнева,
на Жилина славна бра й срама.
И всяко отборче без класа и никва игра
с тима на Батков се пак подигра.
Ни Чорни с парите, ни Мъри с бетона,
ни Наско с лъжите, ни Боби с изпълкома
не успяха от резил да спасят
на бай ти Ганя тимът.
И агитката бодна той във сърцата,
съсипа Бората идеята свята.
Той биде измамен и от Рубин,
попадна в клопка тоз господин.
Те рекоха подло: Щем ний четирима
И Батков се хвана, продаде си тима.
Гювечът бе близко, парите далеч.
На Любо отбора готвеше сеч.
Тъй адвокатинът Батков уби духът
и прати отборът по гибелен път.
О, Батков безславен!
По срам и позор на Лафчис си равен.
При теб ний видяхме, уви
страшни падения и лоши игри.
Ти донесе ни срам,
но Левски остава голям.
* В ролята на Поп Кръстю - Борис Зл. Павлов и Петър Калинов
Публикувано в "Безусловно", епизод 2/2009
Няма коментари:
Публикуване на коментар