Написано от Teri на Вторник, 13/09/2005 - 22:32.
Денят започваше добре. Тери
се погледна в огледалото и прокара ръка по небръснатата си буза. Усети
боцкането и се поколеба, дали да се обръсне. От една страна бе по-привлекателен
за мацките, когато бе небръснат, но от друга като адвокат той не можеше да си
позволи да ходи небръснат. Виж, по шорти и джапанки да ходи никой няма да
забележи, но небръснат.
- Майната му! Днес не съм на
работа - каза Тери и отиде да си направи кафе.
Тъкмо правеше своята
уникална микстура, която се състоеше от десет лъжички мляно кафе в 200
милилитра вряща вода, когато телефонна звънна. Звънна още веднъж, като звукът
се разнесе из помещението някак застрашително. Тери изсумтя и се огледа. Никъде
не се виждаше телефона. Погледна за всеки случай дали не е на рафтчето над
него, но не бе там. След това кратко упражнение той внимателно прецеди кафето и
започна с благоговение да го налива в чашата, която му бе подарък от колегите в
университета по случай завършването. Те бяха останали да повтарят, та в знак на
признателност, че им бе подсказвал…
Телефона изтрещя. Тери с
нежелание тръгна да го търси. По пътя се сети, че не си е взел цигарите и се
върна. В този момент звънът на телефона заглъхна и вместо него се чу яростно
тропане на вратата.
- Влизай! - извика Тери и се
запъти към безценното кафе. - Влизай бе! Какво тропаш! - озъби се той на
разлюлялата се врата.
Този който блъскаше явно не
си бе преценил силата, а и вратата не бе кой знае колко солидна, но той се
стовари заедно с нея на пода. Кълбо прах се вдигна във въздуха и започна да
рисува романтични фигурки. Гледайки ги, Тери се сети, че още не си е взел
прахосмукачката от онзи сервиз. А бе преди десет години…
Стратовариус се изправи и
започна да се тупа. Виждайки, че това само усилва кашлицата му, той спря и
подсвирна. В стаята влязоха Лейди Фрост, Лирикът, Ейс Коук и Аниспин. Аниспин
кимна учтиво и се запъти с бясна скорост нанякъде, подвиквайки яростно
"Хаймана, що не вдигаш телефона!" и тресна след себе си вратата на
тоалетната.
Лирикът тупна звучно на
пода, тъй като Аниспин, която го крепеше вече не бе част от сянката му. От
удара той се събуди и промърмори нещо на финландски, учуди се на неочакваните
от него лингвистични познания, потърси корени в предишен живот, след което
успокоен от решаването на логическата задачка заспа отново и озвучи стаята с
ритмично похъркване.
Лейди Фрост с блеснали очи
извади бутилката картофена ракия от джоба му, развинти капачката с отривисто
движение, за което Батето би и завидял, отпи една солидна глътка и погледна
Тери свирепо.
- Защо не вдигаш? Звъним ти,
стоим пред прага, на културни се правим, а ти не вдигаш! И къде ти е проклетия
звънец?
Тери невъзмутимо продължи
своята кафена церемония, оглеждайки със зле прикрит интерес своите гости.
- Какво се случи? Къде е
Ентусиаста?
- Как къде? Мислих, че ти
знаеш! Бе взет за заложник!
- Заложник? Къде? Защо?
- Дълга история - провлачи
Страто. - Бяхме се напили, подпалихме…
- И кой го взе за заложник?
- прекъсна го Тери. - Не ми казвайте, че е…
Забързан той изкочи от къщи
и хукна по стълбите надолу. Страто и компанията го следваха или поне така
можеше да се съди по адския шум, който се носеше след него. Прекоси улицата и…
*****
Беше ли спал? Нямаше такива
спомени. Бе тръгнал да търси Ентусиаста, когато…Времето след това му се губеше.
Само чувстваше, че лежи в легло, навън пеят птички, а краката му бяха отвити.
Той се изправи и отвори очи.
Бе в легло, което бе обляно от слънчева светлина.
Мъж в бяла престилка се
приближи и извика и другите хора, с които говореше в този момент. Поздрави Тери
и каза:
- Вие се събудихте! Това е
чудесно! Вече два месеца лежите в това легло. Намериха ви паднал на улицата,
точно до дома ви. Вашите приятели ви доведоха. Казаха, че сте изкочили от вас
като обезумял и докато сте пресичали една кола се е врязала във вас.
*****
Тичешком той пресече улицата
и дори не забеляза как една кола мина на сантиметри от него натискайки силно
клаксона. Едва не се блъсна в един мъж, който стоеше с фотоапарат и снимаше
сградите наоколо. Продължи своя бяг и стигна до Аниспин Корпорейшън. Огледа се
- Стратовариус и компанията бяха хванали такси и тъкмо слизаха на тротоара.
Страто му правеше някакви знаци и се завтече към него.
След секунди бяха при него и
го наобиколиха. Лицата им излъчваха притеснение и съдържаха хиляди
въпросителни.
Илюстрация: http://artist-of-souls.deviantart.com/art/Angle-of-Death-171625680
Илюстрация: http://artist-of-souls.deviantart.com/art/Angle-of-Death-171625680
Няма коментари:
Публикуване на коментар