Съпругата

I
Трупът лежеше на три метра от ръцете си. Един плъх опитва­ше вкусът им. По стените на мазето пълзяха паяци, но те нямаха нищо общо с обезобразеното тяло. Бездомен котарак се разходи по корема на мъртвия мъж и се сви на топка между краката му. Започна да мърка.


II
Тъкмо влизах в хола, когато получих гаден удар под брадата. Предметът, с който бях замерен, падна до обувките ми. Погледнах го и установих, че той представлява откъсната от раменната става ръка. Оцених жеста. Тригодишният ми син често ме сюрпри­зираше по подобен начин. Производителите на играчки бяха доста напреднали в занаята си и произвеждаха дори разложени трупове, с които синът ми бе напълнил къщата. Поради това малко се изнена­дах, когато разбрах, че ръката е истинска. За по-голяма сигурност се озърнах за друга подобна вещ. Намираше се в скута на жена ми. Обърнах й внимание на този факт, но тя отказа да ми повярва. Тъй като детето ми все още не е способно да проведе изчерпателен разговор на подобна тема, реших все пак да попитам жена си откъде малкия се е сдобил с материала. Тя мило ми се усмихна и каза, че плещя глупости. Едва сега включих, че Мима /жена ми/ беше сляпа по рождение. Наложи ми се да предам на пръстите й отрязаната ръка, за да получи пълна информация за крайника. Опипването я доведе до заключението, че в действителност съм прав. Лошото беше, че Мима го изрази с буйни викове, които към кулминацията преминаха в истерия. Стана ми ясно, че няма да получа обяснение.
Отидох при съседа, за да споделя с него събитието. Почуках на вратата му, но никой не ми отвори. Тъй като, все пак, тя бе открехната, реших да направя посещение на добра воля. Влязох. Главата на съседа се усмихваше от дъното на аквариум с рибки. Аз се озъбих насреща й и се затичах към тоалетната, за да оставя там малко кайма от банани в стомашен сок.
Когато отново се върнах вкъщи, с намерението да телефони­рам в полицията, забелязах, че синът ми е подмокрил килима. Оти­дох в детската, за да му плясна няколко шамара. Той беше все още топъл, но вече нямаше крака. От жена ми нямаше никаква следа. Върху масата в кухнята открих изписан лист хартия. Запознах се със съдържанието му. То гласеше:
"Здравей, Приятелю!
Ти видя с очите си Болката. Сега трябва и сам да я почувстваш. Защото Болката е върховната наслада, чийто нектар вкусва човек. Тя е съвършената музика, идваща от глъбините на тялото. Слива се с душата на онзи, който иска да я чуе!
Накарай Болката да звучи в ушите ти! Само така ще се научиш да я композираш върху телата на инструментите й.
Научи се да уважаваш Болката и ще ми бъдеш вечно признате­лен. Ти обезателно ще дойдеш при мен! Аз те чакам.
Искрено твой
Рейзър
П.П: Ако не харесаш съвършенната Болка ще умреш!"
Точно се чудих как да реагирам, когато получих удар зад врата. Докато падах разбрах, че законът за земното притегляне не е празна работа.

III
Очите ми не бяха напълно наясно с обстановката. Стаята, в която се намирах, ме караше да изпитвам доста смесени чувства. Първо, защото не бях свикнал да лежа на пода и второ - защото това не беше моята стая. Станах и отидох да посетя моя стар приятел - тоалетната чиния. На вратата на банята със скоч беше прикрепе­на бележка:
"Много поздрави. Рейзър"
Позволих си гласно да пожелая майка му в поза Г45 и се съсредо­точих над необходим физиологически процес. В същия момент на вратата се почука:
- Мистър Уилд?
- Да - обадих се от тоалетната
- В ресторанта Ви очакват. Ще Ви придружа.
Закопчах се, пуснах водата и последвах камериерката.
В гостилницата имаше доста хора. Всички бяха седнали около дълга, кръгла маса. Аз също уважих един стол. Двама мъже донесоха огромен котел, от който се разнасяше приятен аромат. Единият от тях отбеляза:
- Господа, тъй като на мен и на Джо ни се видя малко месото за манджата, решихме да заколим мистър Кадмер. Нарязахме го вътре. Надяваме се да ви хареса.
Започнаха да сервират порциите, докато сътрапезниците ми оживено коментираха достойнствата на не особено интелигентна­та шега. Един от тях, ровейки в чинията си, радостно съобщи:
- Я, тук наистина има човешко - след което набоде на вилицата си добре сварен нос и с наслада го схруска.
Двама Мекушави повърнаха върху хляба и предизвикаха всеобщо неодобрение. Останалите си обявиха състезание, кой ще намери най-много уши в чинията си, въпреки че по мои изчисления слуховите органи не можеха да надхвърлят цифрата две. За радост не открих в порцията си нищо от Кадмер. Не бях сигурен в бъбреците, но иначе ми харесаха.
Единствената дама в компанията съсредоточено гледаше в блюдото на Джо и непрекъснато облизваше устните си с език. Тя ме заинтригува до такава степен с поведението си, че реших също да проявя интерес към чинията му. От пръв поглед разбрах на какво се дължи вниманието към чуждата порция. В нея се подвиза­ваше член в отпуснато състояние, но с впечатляващи размери. Дамата издебна удобен случай и хищно грабна колосалния пенис, скривайки го в пазвата си.
Сътрапезникът от лявата ми страна внезапно направи доста неприятна гримаса и докато гледах пред масата, за да видя дали не съм го настъпил, изплю на масата около литър кръв. В ръцете на няколко мъже се появиха пачки пари, които бяха предадени на Джо. Преустанових яденето си. Тръгнах към стаята си. Никой не се опита да ме спре.
Върху физиономията на огледалото имаше текст, който гла­сеше:
"Ти преодоля първото изпитание. Сега сложи джапанките си, съблечи се и застани под душа. Рейзър."
Не бях сигурен дали чрез това предписание се поставяше под съмнение чистоплътността ми, но въпреки съмнението си заста­нах под водната струя, като гледах да не мокря много краката си. Не се случи нищо особено. Само дето по-голямата част от косата ми започна да гори. Успях да потуша пожара, защото не ми харесваше начина, по който тук подстригват клиентите си.
Последните ми заключения, плод на изостреното ми чувство за самосъхранение ме доведоха до извода, че в най-бързи срокове трябва да преустановя гастрола си в тази весела сграда. Оказа се, обаче, невъзможно излизането ми от банята. Притесних се. Никога не съм изпадал в подобни деликатни положения. На всичко отгоре започнах да усещам странна топлина под краката си. Плюх върху плочките. Слюнният ми секрет моментално се изпари, превърна се в малко облаче и над главата ми се изля противен, проливен дъжд. Положението заприлича на умряла бабичка в задънена улица.
Разумът ме накара да разбия с глава огледалото. Сторих моментално действието. Пред взора ми се откри привлекателен по своята външност тунел. Хвърлих се в обятията му и си разбих носа. Тунелът се оказа прекалено добре измайсторена сюрреалистична картина. Винаги съм твърдял, че художниците са безнадеждни типове и сега се убедих окончателно. Атакувах още веднъж и този път постигнах бляскав успех. Зад тунела имаше още един. Реалисти­чен. Нахълтах в него и доброто ми обоняние бе подложено на сериозно изпитание. Някаква опасна миризма се прокрадваше в ноздрите ми и бързо започна да установява колонии в дробовете ми. Бях почти убеден , че тя не идва от нокътя на левия ми долен крайник. Анексирах от ризата си парче плат и го увих около носа си. Веднага се почувствах по-добре. Затичах се. И преди да попадна в зеещата паст на стръмна пропаст бях достигнал завидно темпо. Смътно дочух неистовата реакция на гласните си струни, които въобще не бяха във възторг от създалата се ситуация. Оставих ги да изразяват на воля отношението си, защото ме мързеше да си затворя устата.

IV
Някакъв тип се доближи до мен и запита дали има честта да разговаря с Пабло Диего Хусе франческо Криспин Криспиано Дела-сентисима Тринидат Руис Пикасо. Казах му, че не съм. Той разбра, че е сбъркал и се отдалечи. Оставен насаме със себе си, си спомних, че последното, което преживях, беше попадането ми в пропаст и дълбоко се замислих над този проблем. Бях облечен В халат и това ме доведе до заключението, че се намирам в Психиатрията. Бръкнах храбро в десния си джоб и с радост усетих наличието на пакет цигари. Почерпих с една минаващия покрай мен нервохирург. Toй е благодарност запали, дръпна веднъж и падна В лехичка с цветя. Предполагам, че получи белодробна недостатъчност. Погледнах замислено пакета цигари. На него със ситен шрифт пишеше: "С много обич. Рейзер"
Бога ми! Не знаех, че е хомосексуалист. Само това ми липсваше.
Тежката ръка на санитаря се стовари върху рамото ми. Реаги­рах светкавично. Насочих лакът към обемистите му семенници и го принудих да ме пусне. Ударих го веднъж и по физиономията, за по-голям авторитет и спринтирах към оградата. Вещо я прескочих и напуснах заведението.
Под един орех по пътя бе спряла спортна кола. Приближих я тихо. ДВама млади се опипваха във вътрешността й. Без никакви скрупули се качих в автомобила и потеглих. Двамата на задната седалка се изненадаха.
- Какво си въобразявате, че Вършите! - кресна ми мъжът. - Веднага спрете!
- Не се притеснявай, приятел! - посъветвах го. - Дръж все така мадамата за бомбите. Може да й паднат.
С това краткият ми разговор завърши. Мъжът премина към физически действия. Хвана ме за гушата и се опита да ме погъделичка. Това не ми хареса и се наложи да го изхвърля на асфалта.
Момичето се разписка. Казах й, че нищо страшно няма. Тя не ми повярва и скочи след любимия си. За нейно нещастие вратата силно се затръшна и задържа единия й крак в колата. Момичето доста време се влачеше успоредно със задната гума, докато най-сетне кракът окончателно се претърка и я освободи от себе си. Тя остана да лежи на пътното платно. Не можех да й помогна с нищо.
Прибрах се у дома. Имах сериозни основания. Трябваше да се видя с моя добър приятел - хладилника ми, за да обсъдя с него някои кулинарни въпроси. Направих страхотна грешка като се опитах да натисна звънеца. Последва взрив, който заедно с вратата отнесе фрагмент от физиономията ми. Вече нямах никакво съмнение отно­сно приликата между лицето ми и части от лунната повърхност. Откритието не ме обнадежди особено.

V
Събудих се. Опитах да раздвижа ръцете си, но не успях. Бяха си на мястото, но в положението на Исус Христос, когато са го закачили на кръстта, с тази разлика, че моите ръце не бяха заковани на кръст, а за операционна маса. Трогнат бях. Погледът ми спря на част от тавана, на която релефен надпис съобщаваше: "Здрасти! Рейзър."
Обсъдих с мозъчните си клетки няколко възможности, които може би криеше подтекстът на това изявление. Достигнах, за собствена изненада, до няколко конкретни извода и реших да ги въведа в изпълнение. Разкрещях се:
- Кой кретен ме е сложил тук! Чакам среща с Рейзър! Той ще ви научи на обноски!
В стаята влетя уплашен хирург. Ужасената му физиономия решително ме изненада. Сметнах, че трябва да си купя закачалка по този повод.
Хирургът се повъртя известно време около мен и повика двама яки санитари. Те ме отвързаха. Станах. Поразкърших ръцете и краката си. Появи се официално лице с няколко цирея по физиономи­ята си. Стисна дланта ми и каза:
- Радвам се да се запозная с Вас. Не знаех, че сте личен познат на мистър Рейзър. Щяхме да извършим голяма грешка.
- Мога ли да полюбопитствам, - казах. - От какъв характер щеше да е грешката?
- Щяхме да ви напълним с взриватели.
- Защо?! - ужасих се.
- За кеф - отговори лицето. - Представете си какво шоу може да стане, например в метрото, ако изведнъж някой гражданин гръмне и засипе с вътрешностите си дамските деколтета.
- Така е - съгласих се. - А сега на въпроса: кога мога да се видя с Рейзър?
- Скоро. Съвсем скоро.
- Ще бъда особено признателен.
- Довиждане мистър...ъ-ъ-ъ...
- Уилд.
- Мистър Уилд. Беше ми приятно.
Официалното лице излезе. Погледнах още веднъж към надписа на тавана. Нямаше го. Беше плод на оптическа измама.
Тъй като нямах никакво намерение да се виждам с Рейзър напуснах стаята, за да се запозная със забележителностите на сградата.
По коридорите медитираха множество индивиди със странни допълнения към имиджа си. Много се зарадвах на един тип, който имаше ръка на челото си. Използваше я доста ползотворно, като непрекъснато се секнеше по пода. Човек от хигиенната служба вървеше след него с маркуч от прахосмукачка в устата си и доста резултатно обираше сополите му. И двамата се отнесоха много грубо към стомаха ми. Макар и косвено. Сметнах, че ще е по-добре да постя през този ден.

VI
Асансьорът, на който се качих, съвсем не беше запознат с изискванията ми. Вместо да тръгне към партера той съвсем свое­волно пое към последния етаж. Не желаех да го разочаровам и не прекратих чрез бутона "стоп" инициативата.
Пристигнах. За всеки случай легнах на пода, преди вратата да се отвори. Постъпих доста глупаво. Две обувки 47-ми номер стъпиха на гърба ми.
- Чувстваш ли се удобно? - долетя глас до мене.
- Малко ме стяга ризата, но иначе съм добре.
- Защо се качи на асансьора?
- Изпитвам страх от стълбите.
- Няма повече да се страхуваш - успокои ме гласът. - Мисли за себе си като за друг.
За да ми покаже какво всъщност означава труп, притежате­лят на баритона се свлече до мен с няколко дупки от куршуми в главата. Отместиха го от гърба ми и ме изправиха. Огледах спасителите си. Автоматите им изглеждаха чудесно. Заглушителите им придаваха почти интелигентен вид.
Поведоха ме към прилично голяма врата, позираща на погледа ми в края на коридора.

VII
Срещу мен седеше Рейзър. Човекът, който толкова много се грижеше за мен. Той просто не можеше да има друго отношение, защото беше живял с мен повече от десет години. Рейзър бе жена ми.
- Здравей, скъпа - казах. - Приятно съм впечатлен от срещата ни.
- Здравей, скъпи - отвърна тя. - Как се чувстваш?
- Превъзходно. Както виждам съвсем не си сляпа.
- И никога не съм била. Донесете на мъжа ми нещо за пиене. Предстои ни сериозен разговор.
Докато Мима даваше нарежданията си, забелязах, че млада дама извършва някакви действия с устни около краката на жена ми. Отвреме-навреме примляскваше. При това девойката не ближеше, а вкарваше в устата си нещо, което със сигурност не беше микро­фон.
- Всичко ми е ясно. Ето защо през целия ни брачен живот ти не пожела нито веднъж да правим секс - заключих. - Дали да се чувствам педал
- Ако така ще се почувстваш по-добре...
- Не. Не мога - казах с отвращение. - Нашето запознанство е било съвсем целенасочено. Ти си имала, извинявай  - имал, планове за мен. Но защо аз?!
- Защото не понасях загрижеността ти за всички недъгави полуидиоти, които щъкат из градовете ни. Шибаната ти фондация, с която подпомагаш всякак куци, слепи и глухи, ме кара да повърна на пода. Вместо да ги убиваш или да им причиняваш допълнителна болка, ти се грижиш за тази човешка измет.
Нямах какво да добавя, само един въпрос ме мъчеше още и го зададох:
- След като разбрах коя е причината да не спиш с мен през целия ни брачен живот, искам да знам синът ми от коя жена е. Логично е, че не е раждан "инвитро", както бях лъган.
- Браво. Чудесно заключение.
- Хич не ме интересува какво ти е мнението за заключенията ми. Коя е майката?
- Хич няма да ти е приятно да научиш. Наистина ли искаш?
- Да. Трябва да знам.
- Майката е твоята майка.

VIII
Седя си в килията. Върху леглото ми акуратно са поставени ключ и въже. Имам на разположение само два варианта.
Според "жена" ми аз вече съм осъзнал значимостта на Болката и спокойно мога да бъда нейно оръдие. Ако и аз мисля така, то трябва да взема ключа и да изляза. Ще ме обработват известно време с наркотици и Болката ще ми доставя радост. Особено ако я практи­кувам върху живи, човешки тела.
Въжето е за другия вариант. При положение, че в мен надделее алтруизма. Между нас казано не съм поклонник и на двата варианта. Първият не ми харесва, а вторият не е сигурен. Въжето може да се скъса.
Имам ножче за бръснене в джоба.

Добави в Svejo