Следваща спирка (роман). Глава 8

ОСМА ГЛАВА
1.
ПЪНА
Малко след като автобусът се отдалечи на разстояние, което го правеше недосегаем за камъните, с които го даряваше, Пъна реши да последва плана на журналиста, макар искрено да се съмняваше в него, но както самият Бърдаров бе отбелязал, по-добре да ти правят компания, когато се гласиш да риташ камбаната.

Не бе изминал и сто метра, когато му се наложи да разтърка очите си. Недалеч от него се извисяваше гордата фасада на спортна зала, каквато в София - в това Пъна беше сигурен - нямаше. Явно автобусът бе успял да ги откара до съвсем друг град.
Пред касите на залата бе струпана огромна тълпа. Пъна се опита да се припомни какви спортни събития предстояха за седмицата, но нищо не му дойде наум. Въпреки това опашките пред касите непрекъснато растяха. Няколко души се сбиха. Намесиха се конни полицаи, които не успяха да овладеят положението. В пердаха се включиха свежи попълнения, които свалиха полицаите от конете и започнаха да ги налагат с бутилки, метални боксове и вериги. Придружени от оглушителния вой На сирени пред меллето спряха няколко джипа на отряда за борба с масовите безредици и две коли на пожарната, които започнаха да обливат биткаджиите със студени струи вода.
Пъна смаян наблюдаваше сражението. Не ще и дума, събитието си заслужава вниманието, каза си той и тръгна към залата с бързи крачки. Проби плътната хорска верига, оградила сградата плътно от всичките й страни, отнасяйки лакти и сърдити ругатни, но най-накрая се добра до целта си. И зяпна от изумление. Пред централния вход, както и на пилоните от двете страни на сградата, бяха изложени огромни плакати и трансперанти. Тлъстите им букви известяваха:

ЗАЛА “ИКАРУС”
Софийски градски транспорт ЕАД
Столична голяма община
представят
НЕвероятно шоу на живо
РОК КОНЦЕРТ
ПЪНА
и
КОМПАНИЯ
Заповядайте! Безплатни автомати за всички!
ИСКАТЕ ЛИ КРЪВ?
ЩЕ Я ПОЛУЧИТЕ!

Пъна се втрещи. Не толкова заради съдържанието на плаката, колкото поради факта, че човекът, който се приближаваше забързано към него, му беше безкрайно познат, но никога не би предположил, че ще го види на подобно място, при това някъде из България. Точно срещу него, с бодра стъпка крачеше Ан-гъс Янг, човекът-символ на AC/DC. На фланелката му се мъдреше ликът на Пъна, с кървав надпис отдолу: "МРАЗЯ ТОЗИ ИДИОТ!"
- Ей, Пъне, педераст скапан! - провикна се Янг. -Крайно време беше! Затри се като на стара бабичка мензиса! Изтърва големия момент! Току-що застреляха Ричи Блекмор на сцената. Майката му се разката! Само да видиш как се разлетяха парчетата от него! Някакъв тип беше вкарал гаубица, братче! Публиката в екстаз. Копелетата се сбиха за парчетата от него.
Ангъс свойски прегърна Пъна през рамото.
- Голям ташак, брат ми! - въодушевено продължи. - Здраво хай волтидж и туй-то!
Ангъс се изплю върху плочките, точно така, както би го направил и Пъна. Взря се в лицето му.
- Какво вижда едното ми око? - ядоса се той, из-. вади дясното си око и го навря в лицето на Пъна. - Не си въодушевен, а? А ние забиваме веднага след теб. Вместо да си горд, на теб май са ти потънали гемиите! Я вземи се стегни!
- Ама чакай! - успя да проговори Пъна.
- Къде да те чакам, да не се разминем? - захили се Ангъс. - Кажи де, къде?
- Искам да кажа, как така? Свирим и ни виждат сметката?
- Нима не е вълнуващо? - изненада се Ангъс. -Такива са концепциите на шоуто. Остаряваш, приятелю. На твое място бих се радвал, че си пред мен в класацията. Парче от теб за всеки фен! Ати го раздаваш обиден и недоволен! Срам ме хваща за теб!
Преди Пъна да успее да измисли конкретно възражение срещу доводите на Ангъс, музикантът вече го бе оставил сам, изчезвайки в тълпата. Пъна трескаво се заозърта. Погледът му падна отново върху афишите: "НАЧАЛО НА КОНЦЕРТА: 1:00 ЧАСА". Изглежда нямаше много време и трябваше да предприеме нещо. Тъкмо в този момент някой възторжено изкрещя името му, на сантиметри от дясното му ухо. Беше дългокоса, пъпчива девойка, на около тринайсет години. В ръцете си стискаше "Калашников".
- Ще те оцеля точно в дупката на задника - довери му тийнейджърката. - Падаш ли си?
- По-добре да ти дам автографче, а?
- Заеби. Много ти мерси де, ама знаеш - и тя повтори крилатата фраза на Ангъс - парче от теб за всеки фен! Това е хитът днес. Ати ми пробутваш някакви пикливи автографи! Айде, влизам. Чакам те на сцената. Ще бъда на първите редове.
И Пъна си плю на петите. Неговият часовник показваше един без петнайсет. Не изгаряше от желание да влезе в залата, а забеляза, че някакъв мъж се оглежда, сигурно за него. Имаше вид на конферан-сие. Искрено се молеше да не вземат да го обстрелват отсега.
След първите стотина метра здраво тичане, хвърли неспокоен поглед зад рамо и подметките му заораха в земята. От залата нямаше и помен. Просто се беше изпарила. Но за сметка на това часовникът му показваше три и петнайсет, и Пъна бе готов да се закълне, че доста избързва. Нали си е "Ракета", ха-ха, обади се насмешлив глас в главата му. Това, което го хвърли в паника, бе факта, че липсваше пътят, по който го бе докарал автобусът. Колонката на спирката също се бе разкарала. Пъна осъзна, че се е загубил. Захвърли часовника си. По-добре е да не знаеш, каза си, колко време ти остава.
Мракът се сгъсти. Момчето тръгна напред в тъмното, без да е много сигурно накъдеточно върви. Разчиташе на усета си. А освен това съзнанието му бе заето с обяснение на невероятното продължение на кошмара, сънуван в "Икарус"-а и завършил с образа
на онзи музикален инвалид Ингви Мапмстийн. Той, Пъна, едва свиреше на китара. Много слабо. Познанията му се ограничаваха до трите пиянски акорда - ми, ла, ре и чат-пат фа с баре. Какво можеше да цели автобусът, като му натрапваше това продължение. На Пъна не му се вярваше, че това е правилният начин да изтръгнат безсмъртната му душа. Беше чувал, че много музиканти са готови да бъдат разкъсани на сцената, когато са в екстаз - от себе си и от публиката, но той решително не бе оттях. Далеч по вероятно бе автобусът да се опитва да размие представата му за време и пространство, и, майка му стара, бе успял.
Пъна отново спря. Вече не знаеше какво да прави. Бе готов всеки момент да ревне с глас. И тогава чу шум от боричкане. В първия момент сърцето му подскочи в гърлото, но се престраши и тръгна към него, като почти нагази в трима мъже, които се занимаваха усърдно със задачата да свалят дрехите на млада жена. Един от тях я бе хванал за ръцете, докато другите двама я освобождаваха от излишните парцалки. Макар че жертвата им отчаяно се съпротивляваше, нямаше голям шанс, тъй като тримата бяха доста здрави. Гърбовете на кожените им якета бяха извезани със златни букви, образуващи изречението: "PUN'S FAN CLUB".
Този, който държеше жената за ръцете, го забеляза и подсвирна тихо. Другите двама извърнаха главите си и му кимнаха. Първият каза:
- А, ето те и теб. Крайно време беше. Пипнахме мадамата.
- Специално за теб - допълни вторият. - Кво чакаш. Сваляй гащите и й пръсни шибаната пичка!
Пъна видя лицето й. Учителката му по математика. Беше дипломирала в същата година, когато започна да преподава на неговия клас. Както повечето си съученици, Пъна бе влюбен в нея и често му се случваше да си я представя насън - гола и преливаща от страст. Тя беше главната героиня от полюциите му.
- Айде бе! - подкани го първият. - Давай, че да се попързаляме и ние. А после ще се качим на автобуса и тръгваме на лов за други пички!
Те ще я убият, ако не им попречиш, проговори чужд глас в съзнанието на Пъна. Глас, който много се различаваше от неговия собствен вътрешен глас, който настойчиво го съветваше отново да си плюе на петите и да избяга далеч оттук. Така няма нищо да решиш, отвърна новият глас, бягството не е подходящия начин. Докога смяташ да бягаш? Накрая автобусът ще те пипне. Тук времето тече много по-бързо, ако случайно не си забелязал. Забелязал беше, но какво да прави? Те са повече и по-силни. Бий се. Пъна позна гласа на треньора си по бокс. Ти си добър. Забрави ли второто място на световното? Удари пръв, това е печелившата стратегия. Право в носовете ги удряй! Кръв да пуснат!
Бягай, не го слушай, обади се гласът на паниката. И тя ще умре, сряза го треньорът. Но те ще го размажат! Няма, давай, Пъне! Ти си професионалист! Нима се боиш от трима чекиджии!
С боен вик Пъна се вряза в мъжете. Разрита двамата, които бяха клекнали откъм краката на учителката и ритна с всичка сила в носа третия. Хвърли се отгоре му и започна да му нанася най-добрата си серия крошета. Отведнъж тримата се стопиха във въздуха. Последният удар Пъна заби в земята. Нямаше време да мисли как така стават тези неща. Учителката беше по-важна. Приклекна до нея.
- Добре ли сте, госпожа Христова?
Тя отвори очи и го погледна. Протегна ръка към него и го погали по косата.
- Да - каза, -

2.
... добре съм.
Лицето на Пъна се промени. С уплашено изражение над нея се бе надвесил собственият й мъж. Галеше неговата коса. Значи всичко е било сън...
- Наистина ли си добре! - продължи да пита той. -Искаш ли чаша вода?
- Не, не. Просто сънувах кошмар.
- Кошмар ли? - съпругът й я прегърна здраво. Толкова силно, че тя се изненада. Сякаш се боеше да не я загуби. - Пулсът ти беше спрял - продължи той, - помислих, че умираш.

Добави в Svejo