Написано от Веселин на Чет, 08/09/2005 - 19:56.
На ъгъла на тринадесета и шестдесет и пета гордо се издигаше масивна постройка, чиито стоманени стени проблясваха величествено, а на върха и, с едри букви в платинен нюанс изпъкваше името "АНИСПИН Корпорейшън"… Това бе отделът за борба с тютюнопушенето, а името "Аниспин" се срещаше на върховете на сградите в още 23 щата и над 30 държави…
От средата на 2005, до днешни дни АНИСПИН се бе превърнала в най-успешната организация, бореща се с тютюнопушенето и разпространението на марихуана… Корпорацията действаше в пълен унисон със световните служби за сигурност, които позволяваха на гангстера Аурин и бандата му да изпълняват мръсните поръчки… В резултат, мафиотски босове, лидери в производството на цигари и разпространението на марихуана бяха последователно застреляни в Сицилия, Мадрид, София, Москва и Вашингтон… Цените на цигарите се бяха повишили десетократно, а тъй като основните потребители на тютюневите изделия се намираха в България, процентът на пушачите бе намалял главоломно… Цените продължаваха да се повишават, а бизнесът на Лирика западаше…
Лирикът бе навлязъл в подземния свят след редица взривове, които бе осъществил… Името му беше спрягано в огромен списък от атентати, най известните от които бяха взривът на парламента в София през 2008 и срутването на Айфеловата кула през 2011, което срутване в последствие се бе оказало причинено от редица подземни взривове… След всеки атентат бе намирано по едно стихотворение, оставено в близост до мястото на произшествието… Оттам бе произлязло и прозвището на бомбаджията…
Когато Ейс Коук зазвъня на вратата на Лирика и нервно я изрита няколко пъти, той завършваше поредното си стихотворение… Беше се отказал отдавна от бизнеса и мръсните игри.. До 2015 бе изчистил напълно името си, а след това се бе отдал на творческа кариера, и досега бяха издадени 3 негови стихосбирки, които моментално се бяха превърнали в бестселъри, заради старата му слава… С парите, които бе спечелил, се бе подсигурил до края на живота си и сега, една от малкото компании, все още произвеждащи тютюневи изделия бе негова… Тя не бе голяма и от години беше на загуба, защото плащаше огромни такси на АНИСПИН Корпорейшън, за да съществува… А корпорацията не смееше да я затрие… Първо, защото тютюневата компанийка не бе насочена с цел разпространението на цигари на голям кръг потребители, и Второ, защото се страхуваше, че ще последват нови взривове… За старите си приятели,Ейс Коук и Борис, Лирикът си оставаше Веско, а те бяха ежедневно снабдявани със стек от най-добрите цигари и кутия хавански пури… Също така „българското бренди“ в домовете на Ейс и Лирика, никога не свършваше - а качеството му бе превъзходно….
Веско влезе в дома на Коук, а на малката холска масичка, бе оставен включен титаниев лаптоп… Когато седнаха на коженото сепаре,и погледнаха мрачния екран, тръпки побиха и двамата
- Кво става пък сега, обади се дрезгаво Коук, - Досега бе включен!
Още преди да има възможността да му бъде отговорено каквото и да било, лаптопът се включи от самосебе си, а на екрана излезе отново мрачният сайт… С огнени букви се четеше следното съобщение :
Ще се извие дим
И огън пак ще пропълзява
между безброй преплитащи се тихо сгради…
А гръм, и пукот и отломки
Ще ехтят и ще прехвърчат
Над главите на случайни минувачи…
След секунда на екрана се появиха новинарските емисии, които отдавна не се излъчваха по телевизията, а бяха свободно разпространяеми из мрежата… След заснетите кадри с Ейс Коук, и „Твореца“, следваше материал за „Лирика“…Същото онова стихотворение беше в ръцете на главния секретар на министерството на вътрешните работи,Георге Ата, а новинарските емисии прогърмяха, че една от основните сгради на корпорация „АНИСПИН“ е взривена… Жертвите до момента се отчитаха на 12, като окончателният им брой бе в неизвестност и се покачваше с всяка изминала минута…
-Ейс, братле, накиснали са ни много грубо! – с мъка проговори Лирика. – А тъпото стихотворение изобщо не може да се сравнява с моите… –Имаме си работа с аматьори!
-Знам! -Най-гадното е, че всички сме в кюпа, Весо! – и че не сме сторили нищо… –А тези хора не са никакви аматьори… – Трябва да предприемем някакви мерки!
В този момент телефоните и на двамата зазвъняха (това бе нова опция на мобилните оператори, позволяваща да се набират няколко души едновременно)
От другата страна на линията беше Борис…
Няма коментари:
Публикуване на коментар